Когато в Харков като аспирант работих над кандидатската си дисертация (сега тя у нас се нарича докторска и така да се каже се става "малък доктор") с абсолютно разбираемото название :) „Някои задачи от вискознопластичните и магнитопластичните течения на намагнитващи се среди", в нашата катедра имаше преподавател, който пишеше докторска дисертация (сега тя у нас също се нарича докторска и се става "голям доктор"). При обсъждането на почти крайния продукт от работата му, стана ясно, че той цитира един много известен съветски учен, дори академик, който обаче бе изпаднал в немилост от властта тогава поради някакви причини. А в немилост при соца си е сериозно нещо, с властта шега не бива, защото тя е всьо и вся.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Да премахнем институцията "Служебно правителство"
Пороят от кадрови назначения, с които малко след началото на дейността на всеки парламент се заема избраното току-що от него правителство, е още един, 1001-и железобетонен аргумент, че ако узреем за промени в Конституцията, които да отстранят нейните 10% абсурди, дефекти, нелепости и съзнателно заложени капани и държавата да тръгне напред и нагоре, трябва да премахнем институцията "Служебно правителство"!
Уникална книга за науката за международните отношения
Уникална книга, на която имам честта да съм един от рецензентите:
"Теория на международните отношения", том 1,
с основен автор моят колега и добър приятел Атанас Гочев
и съавтори (по-точно автори на някои от главите) Евгения Василева и Боян Хаджиев (който в някакъв смисъл израсна и се разви пред очите ми като много стойностен млад учен).
Книгата е уникална не само и не тлавно заради обема си (повече от 700 страници във формат, да го наречем А4), а заради изключителното си съдържание.
Вик на отчаяние от един докторант
Някога, когато имах тази възможност, правих каквото ми е по силите и дори малко повече, да помагам на талантливи, умни, човечни и почтени млади хора. Сега са други времената и други критерии определят кой има шансове и кой не. Неотдавна една много точна статия в "СЕГА" обясни какви са тези критерии и как се успява днес най-лесно.
Дълго мислих дали да приведа откъс от писмото до мен на един чудесен млад човек, докторант, който е на прага на отчаянието. Знам, че такива случаи у нас са много и стават все повече. Висшето ни образование се превръща във фабрика за производство на безработни кадърни магистри. А усилията на способни млади хора да се занимават с наука, започват да изхвърлят в ада на безработицата и докторанти и доктори.
Политически панаир на суетата
Сутринта, докато си пия кафето, слушам „по телевизията” какви работи ще има днес и кой къде ще присъства.
Една от 101 причини да се махна от президентството и едно от 1001 основания да се спася от политиката изобщо, е именно тази церемониалност, ритуалност, мероприятийност и коктейлност, която изпълва висшия, но и не само него, обществен живот!
Политиците се стремят да участват в тази суета, тълпят се в нейната самодоволна приповдигнатост, гледат да си покажат поредните ямурлуци и литаци, шамии и антерии.














