Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.
Конференция „Международният тероризъм и България – позиции на гражданското общество”, 30 октомври 2011 г., София, Централен военен клуб
Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които под някаква форма сътруднича.
Тероризмът е стратегически риск за страната ни и това означава, че нашата система за национална сигурност трябва да се обърне с лице към този риск и да създава необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Доклад: "Противодействието на тероризма – проблеми, изводи и поуки"
За младите хора и родната политическа действителност (Или защо университетите произвеждат дипломирани безработни)
Във и чрез всяка от моите основни житейски роли аз се интересувам най-ангажирано и се вълнувам най-силно за съдбата на младите хора у нас.
И като родител, и като университетски преподавател, и като научен работник, занимаващ се със сложни, динамични, самоорганизиращи се социални системи (каквото е обществото), и като анализатор на процесите в страната, за мен е изключително важно какво се случва с нашите деца – с младостта на България.
„Учен можеш да не бъдеш, но професор длъжен си да станеш!” (За индустрията за производство на научни степен и звания)
През последните няколко години в българската наука и в нашето висше образование, а най-вече в системата ни за научни степени и звания се случват страшни неща!
У нас работи на пълна пара една-единствена индустрия – тази за производството на доценти и професори, на малки и големи доктори...
Заслушайте се за миг и ще чуете как тракат нейните машини, как се въртят зъбните й колела, как бумтят пещите й, трещят становете й, нижат се поточните й ленти и се печатат дипломите!
Интервю за Христина Добрева, vsekiden.com
Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.vsekiden.com/124140.
Въпрос: Проф. Слатински, какво отложи изготвянето на законопроектите за секретните служби цели 22 години?
Отговор: Появата на този пакет от законопроекти е една крачка в правилната посока и аз я оценявам позитивно. 22 години нямаше нито политическа воля, нито разбирателство между основните партии и личности от ключовите институции - правителство и президентство, които да поискат законодателното уреждане на разузнавателните служби. Затова сегашното правителство може да бъде похвалено за стъпката, която предприе за решаването на този проблем. Оттук нататък обаче може да се намерят малко добри думи за качеството на законопроектите и за това дали действително те дават решение на един дълбок проблем или са просто имитация за това.
Няколко думи за това, което мисля по случая "Опиц".
Великолепната и обичана от мен като автор Любослава Русева е написала поредния си прекрасен текст – този път за случая „Опиц”:
http://www.reduta.bg/?p=3765
И аз мисля и преживявам като Любослава. Ако имах нейното перо, вероятно бих написал нещо подобно със същата публицистична и нравствена сила.
Но има едно голямо "Но".
