Стратегия Синергия Сигурност

Това е пълният текст (без редакционните съкращения) на моето интервю, взето от журналистката Сима Владимирова и излязло в днешния брой на вестник „168 часа”, 20-26.11.2012 г..

Въпрос: Случаят в Коиловци какво показа и какви изводи могат да се направят за българските служби?
Отговор: Властта се показа за пореден път безпомощно пиле в калчища. Ситуацията бе разчетена от обществото като абсурдна и то я иронизира със смях през сълзи: Трябва сами да си се погрижим за сигурността – в индивидуален и групов порядък! Не можеше да не си помислим така като общество, след серията от пробиви в системата ни за национална сигурност – при кризите, бедствията и авариите; в надвиването на обикновената престъпност, която преживява бум; в „пречупването на гръбнака” на организираната престъпност, която бележи ръст; в противодействието на тероризма – вж. атентата в Сарафово...

  Някога, през пролетта на 1991 г., в един хотел насред Лос Анджелис, влязохме в силно политизиран спор с една депутатка от БСП. В един момент, тя ме засегна с лоша дума по адрес на СДС и аз й отговорих по начин, който я обиди като жена.
  Тогава Кирил Маричков ми каза приятелски - можем да спориш за политика яростно, но никога не бива да забравяш, че другият има достойнство, а ако е жена - трябва да помниш, че си преди всичко и винаги кавалер, човек, мъж, а после и то само за известно време политик, депутат, партиец!
  Тази случка изплува в съзнанието ми, след като прочетох какво се е случило днес при заклеването на конституционните съдии.
  Изпитах огромно чувство на срам от станалото!

  Стигащото до цинизъм драпане на Венета Марковска и на всякакви знайни и незнайни юристи, близки до властта - вече 2 десетилетия подред! - да бъдат конституционни съдии, може да бъде и полезно за обществото.
  Защото би могло да помогне на обществото да се взре в Конституционния съд и да си даде сметка колко изкуствена, паразитна, изхабена и ненужна е тази институция.
  И това е мое мнение не от днес и не е от вчера!

  Когато в познавателното поле на науката за сигурността се появи стойностна книга на български учен, това за мен е събитие, което заслужава да бъде отбелязано и аз се чувствам колегиално длъжен и професионално задължен да кажа добра дума за нея и за нейния автор.
  Неотдавна у нас бе публикувана именно такава книга-събитие:
  
  Димитър Димитров, „Приложение на сценарийното планиране в бизнеса, отбраната и сигурността”, С., Издателски комплекс - УНСС, 2012 г.

  Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.
  
  Конференция „Международният тероризъм и България – позиции на гражданското общество”, 30 октомври 2011 г., София, Централен военен клуб
  
  Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които под някаква форма сътруднича.
  
  
  Тероризмът е стратегически риск за страната ни и това означава, че нашата система за национална сигурност трябва да се обърне с лице към този риск и да създава необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него.