Стратегия Синергия Сигурност

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://www.duma.bg/duma/node/4716

  - В петък е насрочено заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), очаквате ли да се разберат като мъже и българи участниците в него, г-н Слатински? Питам ви като член на Научната комисия по национална сигурност и военни науки към ВАК при МС.
  - Е, много сложно ме представяте. Ще говоря като простосмъртен експерт по национална сигурност. По закон КСНС заседава задължително четири пъти всяка година, но нека си призная - докато бях секретар на този висш съвещателен орган, не успях, заедно с колегите, да убедим президента да го постави на достойното му място. Съветът би работил, ако сред политическия елит има нагласа да се постига съгласие за водещите приоритети на държавата. А когато елитът не е дорасъл до тези разбирания, съвещателният орган е почти обречен на парализа. Нали не може да се събираш, просто "за да се разбереш, че няма да се разбереш"?

  От горчив личен опит знам колко неизгодно и понякога рисковано е да се критикуват управляващите, които да са те.
  Особено, когато, както е при мен, цялата дейност на човека по един или друг начин е свързана със и „вързана” за структурите на управление – напр. лекции в държавни и частни университети (да, и в частни! – там всичко зависи от ректора, от това дали е демократ или откровен тоталитарчик в демократична премяна); или работа по проекти, чиито ключови думи са Сигурност, Риск, Криза, Контрол.

  Това е текстът, съдържащ изцяло и без никаква редакторска намеса, моите отговори на въпросите, зададени ми от журналиста от вестник „Сега” Диян Моркин.
  Тъй като сайтът е личен, тук аз публикувам това, което съм казал едно към едно. Още повече, че често поради съображения на редакцията, както и в сегашния случай, се правят съкращения, които деформират частично моите тези или ги лишават от приведените от мен аргументи, с което те стават, по моя преценка, не съвсем убедителни. Да не говорим, че заглавията не рядко представят превратно това, което съм искал да споделя.
  Интервюто в неговия съкратен и не съвсем удовлетворяващ ме вариант може да се види на адрес http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6889&sectionid=5....

  Видните изследователи на Демокрацията (напр. Попър, Дал, Сартори, Турен, Фишкин) в не малка степен са скептични към нея, анализират системните и структурните й дефекти, нестабилностите и вътрешните й противоречия.
  Това те правят преди всичко с една цел – да предложат подходи, идеи, решения, чрез които да се минимизират недостатъците и уязвимостите и да се оптимизират позитивните черти и достойнствата на тази (както приписват това на Чърчил) най-неудачна форма на управление, ако не се смятат всички останали.

  Напоследък на няколко пъти имах поводи да се върна мислено към детството, когато подобно на всяко момче, аз исках да бъда много силен и много богат.