Стратегия Синергия Сигурност

  Един мой приятел казва: Всички не могат да бъдат умни. Да си умен е въпрос на гени, родители, учители, възпитание, шанс – каквото ти се падне от рулетката на живота. Но да си прост е съзнателен избор. И за него не може да има оправдание!
  Аз винаги съм спорил с него – не съм съгласен, че винаги да си прост зависи само от теб. Защото когато не си умен, не си интелигентен, не си образован, на теб ти липсва ценностна координатна система, липсват ти нравствени критерии, по които да оценяваш поведението си. И затова можеш да бъдеш прост и несъзнателно, без да го усещаш. Но съвсем друго, според мен, е когато става дума вече не за прост, а за простак, простотия, простащина, опростачване... Да е човек прост, за разлика от моя приятел, за мен е в голяма степен също малшанс, стечение на обстоятелствата. Но да е човек простак, тук съм категорично убеден, че това е вече абсолютно съзнателен избор, т.е. за простака няма никакво оправдание, че е простак. Той не може да се оправдава с никого и нищо, че е такъв. За простака и простащината няма никаква индулгенция, няма смекчаващи вината обстоятелства!

  - Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
  - Зависи накъде отиваш - отвърна Котака.
  - Все едно накъде... - каза Алиса.
  - Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака
  
  от “Алиса в Страната на чудесата”
  
  Сериозните науки казват, че не може да се управлява ефективно, ако няма Цел, която трябва да бъде постигната и Стратегия, която да определя как тази Цел ще бъде постигната.
  Ето тук е главната слабост и на първото, и сега на второто правителство на ББ.

  25 години на непрекъснат Преход са достатъчно време за по-задълбочено осмисляне и по-съдържателен анализ.
  По принцип 25 години са период, в който едно поколение се реализира и доказва какво може – качва се трудно и през препятствия на сцената, прави там това, на което е способно и после мъчително, със стиснати зъби слиза от нея.
  Вероятно заради това и аз се ровя в свободното си време в литература – спомени, документи, „мемоари“ и просто опити за равносметка – какво се случи и какво не се случи през тези 25 години.

  Привеждам тук един мой коментар във Фейсбук по повод на статията на Евгений Дайнов: „Ще пребори ли разумът природата на управлението "Борисов 2"?“ - http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/04/20/2514772_shte_prebori_li_razumut...
  
  Напоследък престанах да коментирам това правителство. Защото няма какво да коментирам, а всичко, което мога да кажа като критика принципно, ще се припише като критикуване по принцип.
  Но тази статия с част от тезите си казва същото, което си мисля и аз.
  За мен когато изправено пред дилемата "С гражданите срещу мафията" или "С мафията срещу гражданите" правителството не прави избор, то не остава нещата да си продължават както досега. Когато не прави този избор, като се отказва да разреши за себе си тази дилема, правителството всъщност прави избор, то взема страна в дилемата - и този избор е срещу гражданите.

  Тези дни ми се наложи на два пъти да коментирам във ФБ езика и образоваността на властимащия.
  
  Коментар 1, 31 март:
  Политиците смятат, че като говорят просто, опростено, простовато, опростачено или просташки, то те използват езика на обикновения човечец и така едва ли не стават по-разбираеми.