Стратегия Синергия Сигурност

  Един текст на Нихал Йозерган не само ме развълнува, но ме накара да се замисля отново над случващото се в Турция в частност и по света като цяло.

  Ако по-рано ме бе попитал някой за днешния законопроект, отнасящ се до ДАНС и ГДБОП, щях да му дам седем кратки съвета "на първо четене":
  1. Един подобен законопроект, засягащ фината материя на националната сигурност, не бива да бъде политически мотивиран, звучащ реваншистки и внасян от партийните лидери на новата Тройна коалиция.
  В националната сигурност, която засяга оголените нерви на държавата и държавността се пипа фино, внимателно, с ръкавици, а ботушите се оставят пред вратата...

  
  - Как оценявате дейността на прокуратурата напоследък?
  - Най-напред искам да кажа, че след като вече 25 години страната ни върви все по на зле и непрекъснато е на последно място сред нормалните европейски държави, то причините за това не могат да бъдат свързани само с характерологиите и характеропатиите на нейните политици. Не е възможно всички политици да са негодни или негодници. Очевидно за това има и много по-дълбоки и системни, структурни, стратегически причини. И една съществена част от тези причини са закодирани в конституцията. Подобна много съществена причина за неволите и несполуките на България е начинът, по който е конституирана и конструирана съдебната система и най-вече – Прокуратурата. Не е възможно над прокуратурата да е само Господ. Не е възможно прокуратурата да не е отговорна пред обществото и данъкоплатците за резултатите от своята дейност.

  След пресконференцията на главния прокурор написах във Фейсбук:
  
  Май се сдобихме с двукамарен парламент:
  Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
  Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...
  
  А след пресконференцията на бившия премиер написах пак там:
  
  Не знам дали са за затваряне, но виждам, че са за връзване...
    Сапунката "Бойко Борисов" продължава...
  Сезон 1. „Държавата - това съм аз.”
  Сезон 2. „След нас и потоп.”
  
  Ето защо е очевидно, че не точно сега и едва ли точно тук трябва да се аргументирам по-смислено за това, което ще напиша след малко.
  Но днес си говорихме отново и отново, при това все по-разтревожено, разтерзано и разочаровано с приятели за политиката и за политическото, за нещата от живота и за подробностите от пейзажа, за парламента, правителството и партиите. А също и за Дясното.
  Така че искам да споделя все пак какво казах на своите приятели за Дясното.

  Резултатите от изборите и преди всичко тяхната предопределеност, очевидност и неизбежна закономерност (в частност и аз още на 8 април определих като най-вероятен вариант влизането в парламента на точно тези четири партии) тепърва трябва да се анализират.
  Засега ние, хората като мен, сме прекалено емоционални - отчаяни, обезверени, обезумели и отвратени от овчедушието и овчемислието на голяма част от обществото ни, страдаща от харемен синдром - важното е да си в нечий харем, втори проблем е чий е той...
  Ето тук, като че ли е една от основните ни грешки – че мислим през призмата и в координатната система на съществуването у нас на поне донякъде единното, социологически инструментално понятие „ОБЩЕСТВО”.