Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За глобалната пролет (Размисли над случващото се в Турция и по света)

  Един текст на Нихал Йозерган не само ме развълнува, но ме накара да се замисля отново над случващото се в Турция в частност и по света като цяло.

С тревога за промените в Закона за ДАНС (В националната сигурност така според мен не се прави)

  Ако по-рано ме бе попитал някой за днешния законопроект, отнасящ се до ДАНС и ГДБОП, щях да му дам седем кратки съвета "на първо четене":
  1. Един подобен законопроект, засягащ фината материя на националната сигурност, не бива да бъде политически мотивиран, звучащ реваншистки и внасян от партийните лидери на новата Тройна коалиция.
  В националната сигурност, която засяга оголените нерви на държавата и държавността се пипа фино, внимателно, с ръкавици, а ботушите се оставят пред вратата...

Интервю за Георги Асьов, вестник „Минаха години”, 21.05.2013 г.

  
  - Как оценявате дейността на прокуратурата напоследък?
  - Най-напред искам да кажа, че след като вече 25 години страната ни върви все по на зле и непрекъснато е на последно място сред нормалните европейски държави, то причините за това не могат да бъдат свързани само с характерологиите и характеропатиите на нейните политици. Не е възможно всички политици да са негодни или негодници. Очевидно за това има и много по-дълбоки и системни, структурни, стратегически причини. И една съществена част от тези причини са закодирани в конституцията. Подобна много съществена причина за неволите и несполуките на България е начинът, по който е конституирана и конструирана съдебната система и най-вече – Прокуратурата. Не е възможно над прокуратурата да е само Господ. Не е възможно прокуратурата да не е отговорна пред обществото и данъкоплатците за резултатите от своята дейност.

За новия десен проект (Размисли на един абсолютно страничен наблюдател)

  След пресконференцията на главния прокурор написах във Фейсбук:
  
  Май се сдобихме с двукамарен парламент:
  Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
  Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...
  
  А след пресконференцията на бившия премиер написах пак там:
  
  Не знам дали са за затваряне, но виждам, че са за връзване...
    Сапунката "Бойко Борисов" продължава...
  Сезон 1. „Държавата - това съм аз.”
  Сезон 2. „След нас и потоп.”
  
  Ето защо е очевидно, че не точно сега и едва ли точно тук трябва да се аргументирам по-смислено за това, което ще напиша след малко.
  Но днес си говорихме отново и отново, при това все по-разтревожено, разтерзано и разочаровано с приятели за политиката и за политическото, за нещата от живота и за подробностите от пейзажа, за парламента, правителството и партиите. А също и за Дясното.
  Така че искам да споделя все пак какво казах на своите приятели за Дясното.

За четирите несъвместими части на нашето общество (Опит за обяснение на резултатите от парламентарните избори)

  Резултатите от изборите и преди всичко тяхната предопределеност, очевидност и неизбежна закономерност (в частност и аз още на 8 април определих като най-вероятен вариант влизането в парламента на точно тези четири партии) тепърва трябва да се анализират.
  Засега ние, хората като мен, сме прекалено емоционални - отчаяни, обезверени, обезумели и отвратени от овчедушието и овчемислието на голяма част от обществото ни, страдаща от харемен синдром - важното е да си в нечий харем, втори проблем е чий е той...
  Ето тук, като че ли е една от основните ни грешки – че мислим през призмата и в координатната система на съществуването у нас на поне донякъде единното, социологически инструментално понятие „ОБЩЕСТВО”.

Експорт на съдържанието