Риск-мениджмънтът не е някаква модна тенденция, поредното „залитане” към нещо, което се прави от всички, та затова трябва да се прави и от нас. Това е система от дейности, която се стреми да диагностицира слабите места в компанията и да минимизира негативните и да максимизира ползите от позитивните събития и предизвикателства. Така че навсякъде, където се извършва процесът „Управление”, т.е решава се задачата - как даден бизнес, фирма, организация, структура, да постигне своите цели с минимален разход на ресурси, не само може, но трябва да се внедрява риск-мениджмънт, като постоянни и произвеждащи добавена стойност усилия за ранно сигнализиране и своевременен отговор на възможни алтернативни, заредени с негативен потенциал сценарии.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Мислете за съществуването на черни лебеди! (Другояче днес е невъзможно или най-малкото лекомислено и рисковано)
Този текст бе готов в общи линии още преди няколко дни, но пренапрегнатото ежедневие, битките с вятърни мелници, изветрели схващания и и вятърничави хора не ми оставиха време да го приведа във вид удобен за качване на сайта.
И ето, че днес (23.04.2010 г.) в. „Дневник” публикува статията „Поуките от „черните лебеди” на Матю Лин, Блумбърг (http://dnevnik.bg/analizi/2010/04/22/891373_poukite_ot_chernite_lebedi/), която е в същия дух на моите разсъждения.
„Някои нови аспекти при изработването на модерна стратегия за национална сигурност”
Доклад, изнесен на научно-практическата конференция
„Стратегии и политики на сигурност”
Военна академия, 9 април 2010 г.
Сегашното правителство декларира като водещ приоритет разработването и приемането (от парламента) на нова Стратегия за национална сигурност.
Предходните две правителства не успяха да се справят с тази задача, макар че и при двете бяха разработени проекти за Стратегия, а през 2005 г. проектът дори беше обсъден от висшия съвещателен орган в системата за национална сигурност, Консултативният съвет за национална сигурност при президента.
Прочетете този автор: Елена Прудникова (Алтернативна истина за историята на СССР, 1937-1953 г.)
През последните 2-3 месеца прочетох удивителните, а някой би казал дори скандални книги на руската писателка Елена Прудникова.
Елена Прудникова е талантлив автор, оригинално мислещ творец, разбиващ шаблоните историк. Тя изследва миналото на Съветския съюз - в частност смятаните за най-мрачни негови години (напр. 1937-1938, 1951-1953) и смятаните за най-зловещи негови личности (напр. Сталин, Берия).
Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на започващия дейността си риск-мениджър)”. Лекция 1.
В сложното, динамично, трудно предсказуемо, нелинейно и изпълнено с потенциални и реални кризи време, постепенно базисната доскоро категория „сигурност” отстъпва мястото си на друга, дори още по-фундаментална категория – „риск”.
Отсега нататък, в продължение навярно на десетилетие, ако не и на две, ние ще преминаваме през труден във всичките му измерения (политическо, икономическо, финансово, социално, религиозно, информационно и т.н.) период от време.
Това ще изисква от нас качествено различно житейско поведение, качествено различно стратегическо планиране, качествено различно приоритизиране на целите, амбициите и стремежите.
