Интервюто може да се види и на http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=20EC7C8ED27BA244B035FB4FE4....
Въпрос: Вие сте еден од потписниците на писмото во кое се бара Бугарија да не става вето на евроинтеграцијата на Македонија.Колку интелектуалци и политичари застанаа зад него и зошто го одбравте токму овој момент да реагирате јавно?
Отговор: Тук привеждам цялото Становище и списъка на подписалите го най-напред, когато то бе публикувано и разпратено до институциите. (вж. по-долу, в края на интервюто).
Не следя процеса на продължаващото подписване, знам че има много желаещи видни личности, които са се присъединили към Становището с подписа си или смятат да го подпишат.
Няма да коментирам този документ, защото с него е казано всичко, което неговите съставители са искали заедно да кажат, така, че да ги чуят обществото и управляващите.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Интервю за Слободанка Йовановска, „Утренски вестник”, Скопие, Македония, 5 юли 2013 г.
За хаоса и катастрофата, които сами си умножаваме
Замислих се по време на днешната лекция.
Но най-напред да кажа, че съвременната наука на сигурността не може да бъде преподавана без да интегрира в изследванията си знания от различни други науки и познавателни ресурси – теория на хаоса, теория на катастрофите, теория на фракталите, теория на игрите, теория на вероятностите, синергетика, мрежови структури, теореми на Гьодел и др.
За злорадото броене на хората по площадите
Това е толкова нелепо - сладострастната радост, че протестите не са най-многолюдните и дори - виждате ли - стават все по-малочислени.
А за мен това е нелепо по много причини. Ето две от тях.
Първо, някога в началото на демокрацията един вътрешен министър, Пенчо Пенев, реакционно и леко зловещо броеше хората по "сините" площади и ги съобщаваше в "По света и у нас", за да втълпи колко малко са те.
Второ, ние в Перник страшно се радвахме, че нашите митинги са по-многолюдни от червените.
Животът показа, че броят на хората по площадите не е най-силното доказателство за важността на това, за което те са на площадите.
По повод на нелепия въпрос „А къде бяхте, когато?”...
Понеже от 2009 г. ( а не от 2013 г.), както абсолютно лесно може да се види на моя сайт, бях по своему последователно и безпощадно критичен към управлението на "ГЕРБ", си позволявам да кажа две думи за непрекъснато набивания в общественото съзнание сега въпрос "А къде бяхте, когато?" (с версии "А защо мълчахте, когато?, "А защо не протестирахте, когато?").
В българската политика прасето, пуснато под одъра винаги се качва на него
- Един болен човек някога написа бълвоча "Моята борба", а политиците, вкл. левите такива, се боричкаха в парламента и като си правеха тънки сметки, си строяха изкуствени замъци върху подвижни пясъци. Даже някои богати евреи нямаха нищо против да се изпуска парата на нацията, стига бизнесът да върви...
