Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Интервю за Слободанка Йовановска, „Утренски вестник”, Скопие, Македония, 5 юли 2013 г.

  Интервюто може да се види и на http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=20EC7C8ED27BA244B035FB4FE4....
  
  
  Въпрос: Вие сте еден од потписниците на писмото во кое се бара Бугарија да не става вето на евроинтеграцијата на Македонија.Колку интелектуалци и политичари застанаа зад него и зошто го одбравте токму овој момент да реагирате јавно?
  Отговор: Тук привеждам цялото Становище и списъка на подписалите го най-напред, когато то бе публикувано и разпратено до институциите. (вж. по-долу, в края на интервюто).
  Не следя процеса на продължаващото подписване, знам че има много желаещи видни личности, които са се присъединили към Становището с подписа си или смятат да го подпишат.
  Няма да коментирам този документ, защото с него е казано всичко, което неговите съставители са искали заедно да кажат, така, че да ги чуят обществото и управляващите.

За хаоса и катастрофата, които сами си умножаваме

  Замислих се по време на днешната лекция.
Но най-напред да кажа, че съвременната наука на сигурността не може да бъде преподавана без да интегрира в изследванията си знания от различни други науки и познавателни ресурси – теория на хаоса, теория на катастрофите, теория на фракталите, теория на игрите, теория на вероятностите, синергетика, мрежови структури, теореми на Гьодел и др.

За злорадото броене на хората по площадите

  Това е толкова нелепо - сладострастната радост, че протестите не са най-многолюдните и дори - виждате ли - стават все по-малочислени.
  А за мен това е нелепо по много причини. Ето две от тях.
  
  Първо, някога в началото на демокрацията един вътрешен министър, Пенчо Пенев, реакционно и леко зловещо броеше хората по "сините" площади и ги съобщаваше в "По света и у нас", за да втълпи колко малко са те.
  Второ, ние в Перник страшно се радвахме, че нашите митинги са по-многолюдни от червените.
  Животът показа, че броят на хората по площадите не е най-силното доказателство за важността на това, за което те са на площадите.

По повод на нелепия въпрос „А къде бяхте, когато?”...

  Понеже от 2009 г. ( а не от 2013 г.), както абсолютно лесно може да се види на моя сайт, бях по своему последователно и безпощадно критичен към управлението на "ГЕРБ", си позволявам да кажа две думи за непрекъснато набивания в общественото съзнание сега въпрос "А къде бяхте, когато?" (с версии "А защо мълчахте, когато?, "А защо не протестирахте, когато?").

В българската политика прасето, пуснато под одъра винаги се качва на него

  - Един болен човек някога написа бълвоча "Моята борба", а политиците, вкл. левите такива, се боричкаха в парламента и като си правеха тънки сметки, си строяха изкуствени замъци върху подвижни пясъци. Даже някои богати евреи нямаха нищо против да се изпуска парата на нацията, стига бизнесът да върви...

Експорт на съдържанието