Стратегия Синергия Сигурност

  Отново да цитирам мой приятел, който казва, че моят глас във ФБ щял да стигне до повече хора:
  Държавата на ДП-ББ жестоко мачка ЦСКА. Подобно безпрецедентно смазване новата ни футболна история не помни.
  Държавата се използва като организирана престъпна група, за да доубие един отбор, към който не би трябвало да има никакъв интерес - той е в любителска, далечна от футболния център група.
  В същото време се наливат милиони в отбора на ДП-ББ, който в момента е живият труп и след мачовете от този кръг може да се окаже на последно място в професионалната лига.

  Така се получи, че тези дни на три пъти отказах на медии да коментирам закона за НСО. Очевидно има някаква тръпка из медиите относно този закон. Може би някоя от тях е пуснала мухата и всички са се затърчали след нея…
  Едната причина за моя отказ е, че отдавна съм спрял да участвам в медиите. 25 години стигат!
  Но това е личната ми причина. Останалите, не толкова лични, но искрени причини са поне няколко.
  1. И в този случай експертите няма смисъл да участват в дебата. Защото за пореден път се прави нещо не от гледна точка на националната сигурност (тя е на следпоследно място в перфидните и недобронамерени мотиви), а в името на лични, частни, групови, корпоративни и олигархични интереси. Поради това в дебата нека да се включат политолози, журналисти, специалисти по ПиаР, началници на политически кабинети, политици. Ако се включат експертите, това само ще легитимира някак намеренията на властта – тя ще каже: ами ето, тези и тези експерти участваха в дискусията, законът бе подложен на експертно обсъждане.

  Това е моят статус във Фейсбук, продиктуван от разпространяването на една цинична фотография от сборището на Бузлуджа с размахани пролетарски юмруци от лидери на БСП.
  
  За БСП пиша много рядко, защото по принцип на умряло куче нож не се вади, а се казва или добро, или нищо...
  Но жизненият ми опит - личен и политически - ме кара като видя подобни снимки, веднага да си кажа: Господи, какъв цинизъм! Милионери, размахали пролетарски ротфронтовски юмруци!

  Имам един кръг от приятели, които за разлика от мен, въртящ се около писането и четенето на книги и четенето и писането на лекции, са в реалния живот, в реалната икономика, блъскат здраво, за да хранят семействата си и чувстват с оголените си нерви какво на практика се случва в страната. Днес си поговорихме с тях на относително традиционната ни и сравнително периодична среща. Ето каква картина те нарисуваха пред очите ми и аз, на базата на свои си наблюдения и разсъждения, макар и много по-кабинетен и отвлечен човек, я споделям, макар че те описват донякъде опростено ситуацията в страната.

  Не, че искам да сложа прът в идеята за събиране на 200 000 подписа, та да се отстрани ММ.
  Но, извинявам се за примера, то е малко като ентусиазмът на публиката на ЦСКА – отборът го пратиха в зоните, да ритат с Червено знаме и Септемврийско знаме от някакви обезлюдени градчета от селски тип, които използват през уикендите селската мера вместо за паша на кравите, за някое и друго мачле. А иначе останалите в А група си редят нещата, лъжат се и се мамят един друг и се правят, че има първенство.