Стратегия Синергия Сигурност

  Като гражданин,
  като родител,
  като университетски преподавател
  и като бивш политик, натоварен с огромно чувство на вина, че бях от първия и истински Съюз на демократичните сили, който не успя да се пребори за демократична, европейска, модерна и развита България,
  
  аз нямам колебание в отношението си към протестите през цялата тази година и към сегашната, на моменти отчаяна, но при все това вдъхновена съпротива на част от студентите.
  
  Ще кажа тук само следните четири неща.

  Не смятам, че откровените голи фотосесии на млади държавни служителки са най-важният въпрос в дневния ред на обществото ни;
  Не мисля, че притежавам монопол върху истината не само по този проблем, а и по всички други;
  И не ми се коментира точно тази тема;
  Но съм всеки ден сред студенти, затова ми е важно да не изглеждам като досадно демоде мрънкало, ратуващо за архаичен соц-морал и подкрепящо всякакви, правещи се на по-католици от папата.
  
  Ето защо ще споделя няколко реда по отношение на дискусията за правото на красиви момичета, снимали се в еротични сесии, да работят в публичната администрация.

  След като съм видял и меда, и жилото на политиката,
след като съм бил години наред в нея, зад нея, край нея и под нея,
макар и след като окончателно и безвъзвратно съм приключил с нея,
все пак мога да кажа, понеже става дума за жизненоважни въпроси за сигурността и бъдещето на страната, с които шега не бива, че
  
  щом съм чул сутринта един бивш премиер и настоящ лидер на най-голямата опозиционна партия да обяснява разпалено, страстно, категорично и аргументирано, че гласуването за мораториума е абсолютно правилен акт, защитаващ националната сигурност,
  
  а вечерта съм чул този бивш премиер и настоящ лидер на най-голямата опозиционна партия да обяснява разпалено, страстно, категорично и аргументирано, че гласуването за мораториума е абсолютно погрешен акт, дължащ се на подвеждане от всеобщата лудост,
  
  то тук определено, без никакви съмнения става дума за идиотизъм!

  Животът ме е научил, че истината никога не е черно-бяла и има много нюанси, много детайли и много особености,
а когато забравя това винаги ми го напомня и дори понякога ме наказва, че съм го забравил.
  Ето защо, опарвал се неприемливо количество пъти, аз съм склонен да търся разум и логика във всяко нещо, дори то да ми звучи парадоксално, нелепо или абсурдно.
  Вероятно в друг контекст, с други аргументи и с други мотиви, би могло да се намерят икономически резон, прагматичен смисъл и национален интерес и във вчерашния мораториум.

  Разсъждавах и аз по въпроса за демонизирането.
  Това е доста рисков начин на разсъждение.
  Мисля си, че това изказване е абсолютен гаф, но този гаф - по Фройд и Юнг - "пипа" много дълбоко в схващанията на изреклия го политик.
  За мен при тоновете справедливи критики и кофите нелепи клевети, изречени по адрес на този политик, той сам си направи публично харакири, сам разкри съкровена, дълбоко прикривана част от своите убеждения, схващания и комплекси.
  Изводите да си ги направи всеки сам.
  Защото, както казва Талмудът, ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние.