Реакционната и ретроградна сила и Истанбулската конвенция като дар за нея от небето
България, а по-скоро реакционната и ретроградна сила у нас бе готова отдавна за антиевропейска и контраевроатлантическа революция, а по-скоро антиевропейски и контраевроатлантически метеж, реванш, преврат, погром. Но поради различни настроения и нагласи, жизнени стандарти и житейски кръстопътища в обществото ни, тази реакционна и ретроградна сила не можеше да събере значително мнозинство, че да обърне радикално посоката на държавата ни. Не сработиха за тази цел:
-- нито еврофобията (защото днес е времето на великото присвояване на европари - само наивниците не "жулят" фиктивни или ефективни проекти, с които пада безбожно лапане на щедро отпускани ни средства на евроданъкоплатците);
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Реакционната и ретроградна сила и Истанбулската конвенция като дар за нея от небето
А какво ще правим, когато златният дъжд от европейски пари спре да вали
А какво ще правим, когато златният дъжд от европейски пари спре да вали
Нямам наблюдения през последните десетина години - откакто се махнах от политиката и нейните структури – как е в другите държави, но у нас, ах, у нас, ох, у нас, пада безпрецедентно „усвояване на европейски средства“. Върви почти безумна надпревара кой и как ще вземе повече, колкото се може повече. Макар европейските данъкоплатци общо-взето да не са бедни, не мога да не въздъхна и възкликна: Бедните европейски данъкоплатци!
Информационното неравенство не е само социално бедствие, то и е отношение към живота
Обедна почивка. Имам работа в банка за 4 минути - цифром и словом. Отивам в банката. Чакам без полза 25 минути. В тази банка по някаква неведома причина има едно гишенце на друга, конкурентна банка. Обедната ми почивка изтече, скоро трябва да влизам в час. Избирам съседното гишенце на конкурентната банка, там свръхорганизирано ме обслужват за 2 минути.
Джон Хюз-Уилсън, "За разузнаването. История на шпионажа и тайния свят"
За бивши, настоящи и бъдещи студенти в областта на националната сигурност.
И за бивши, настоящи и бъдещи преподаватели в тази област.
Когато разстреляха от упор Академията на МВР, закривайки факултет "Сигурност" и превръщайки я в нещо като ПУЦ, България на практика взе решение, че се отказва - като държава - да обучава своите разузнавачи и контраразузнавачи. Че що да го прави - не е ли по-добре Горнонанадолнишкият свободен университет и Долнонанагорнишкото висше училище да го правят?
Впрочем, тогава се опитвах да попреча на това заколение, а резултатът бе, че ме уволниха оттам.
Не е въпросът в мен...
Толкова много неадекватни хора наоколо...
Напоследък бягах по едни институции из София и Перник (само не ми разправяйте, че Перник това, Перник онова - едно и също е като култура на обслужване - култура ли казах!?, пък вие ако искате, смятайте, че Перник постепенно се е пософиянчил или София окончателно се е оперничанила...).
И като бягах по разните институции и пътувах доста в обществения транспорт, имах време (кой ти спазва разписания в "тази държава"?!) да наблюдавам хората.
