Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Нелепата алтернатива: Или паралелната, измислена реалност, или новата, опасна реалност...

  Чак пък да съм чистофайник по отношение на думите - не съм. Макар да избягвам да употребявам нецензурните сред тях.
  Но не споделям замяната на една гласна с друга в името на червената лидерка.
  Далеч по-важна е замяната, а по-точно подмяната на националните приоритети, предлагана ни от нея.

Бесовщината на Тръмп

  Не съм специалист по съвременната ситуация в САЩ, но от 1-2 седмици имам натрапливото усещане,
  че след бурния старт на бесовщината на Тръмп, на този, опасен за нормалността вирус, на този, както аз го наричам "злополучен хибрид между Керенски и Жириновски",
  американското общество, а по-скоро американската демократична - институционална и ценностна - система промени поведението си спрямо него както в стратегията, така и в тактиката.

Това "ние" сте "вие"!

  Тези аномалии, които се случват у нас изобщо не са изолирани случаи, не са нелепи случайности, не са пренебрежимо редки случки. Те са крещящи закономерности, те са логични последствия, те са реалността, те са това, което сме ние.   Нека не си правим илюзии, нека не допускаме онова обяснение от соца – у нас някъде, понякога се случват някои нередности, но иначе всичко върви по масло и мед и право към светлото бъдеще!
  Само ако си дадем сметка, че от огледалото ни се зъби истинското и истеричното, неприветливото и неприятното лице на това, в което се е превърнало нашето юнашко племе, тогава можем и да се опомним. Евентуално, без да има гаранция, че ще се опомним, понеже вече може да е прекалено късно за опомняне.

Своите не са това, което бяха

  1.
  Много неща не са ми ясни - това не е поза, не е оплакване, не е самокритика, не е посипване на главата с пясък. А е просто една най-нормална и напълно естествена констатация.
  Всеки ден някакви различни неща не са ми ясни. Днес, например, такива са следните:
  1. Не ми е ясно защо толкова много хора с дясноцентристки убеждения злорадстват, че други хора с дясноцентристки убеждения имат проблеми - да речем с регистрацията на своята партия?

Или радикална промяна в модела на управление, или след 1 година нови избори

  Твърде опростяващо е, разбира се, но няма как да избяга човек от усещането, че наистина Съдбата ли, Ориста ли, Участта ли, а може би най-обикновеният, реален и неподлежащ на обжалване живот, ни дават ежедневни знаци:
  чрез липсата на парно и топла вода,
  чрез замърсяването на въздуха,
  чрез падащите тавани, мазилки и корнизи в обществени сгради и културни институции,

Експорт на съдържанието