Аз не съм пушач - абсолютно. Когато близък човек пуши се разстройвам, защото така си съсипва здравето, а мои приятели и роднини пострадаха от пушенето - след определена възраст те дълбоко съжаляваха, че са пушили и са си вредили, но беше късно.
Обаче има две неща, които ми пречат да възприема спокойно случващото се у нас.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За кръстоносния поход срещу тютюнопушенето (Алтернативно мнение на един заклет непушач)
Малка бележка за Човека като Homo timens, т.е. страхуващо се същество (Или колко еднакви сме с хората от Средновековието)
При написването на последната си книга разглеждах връзката Несигурност-Страх.
Там се въвеждаше т.нар. Долен праг на Несигурност – под който системата (човек, общност, общество...) започва да изпитва структурни и психологически деформации, които могат да доведат дори до нейния разпад.
А Страхът бе анализиран като реакция на Несигурност, която индивидът не може да контролира и управлява.
Едно уточнение. Защо съветвам моите деца да се спасяват оттук.
Когато пиша в своите анализ, че вече давам съвет на моите деца да се спасяват оттук, не малко приятели ми казват, че това е лош съвет, че младите трябва да остават тук.
Моето мнение (след дълги и тежки размисли, а не емоционално хрумване) е:
Трусовете в СДС и БСП като пореден повод за размисъл над проваления Преход (Как на два пъти СДС бе убит или се самоуби)
Не, че чак толкова ме интересуват, но макар и повърхностно, все пак следя разправиите през последните седмици, обхванали червения и синия полюс на агонизиращото ни публично пространство - тези бури в чаша вода, сантименталните мелодрами, елегичните изповеди, разядени от черна завист и черен пиар, елегантно-подлите удари под кръста и очевадната подмолна жестокост, която цели да съсипе, да унищожи другарчето по партия или коалиция.
Но дори да има известна аналогия в тези баталии между паяци, затворени в стъклен буркан, небрежно тръскан от олигархичното задкулисие, АСИМЕТРИЯТА се набива в очите дори на напушените със словесна трева самозвани шамани и на късогледите т.нар. експерти на Прехода, вечно разполагащи с възложената им срещу солидно заплащане версия на истината. ?
За възможната полза от фарса с братя Галеви...
Фарсът с братя Галеви и засиленото публично внимание към тяхното позорно за трите власти (Правителство, Съд, Парламент) бягство могат да бъдат и полезни - ако накарат обществото да се замисли за обвързването на политическия елит със сенчестия бизнес, за проникването на частни, корпоративни, лобистки и криминални интереси по всички етажи на управлението.
