Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Господи, какъв цинизъм!

  Това е моят статус във Фейсбук, продиктуван от разпространяването на една цинична фотография от сборището на Бузлуджа с размахани пролетарски юмруци от лидери на БСП.
  
  За БСП пиша много рядко, защото по принцип на умряло куче нож не се вади, а се казва или добро, или нищо...
  Но жизненият ми опит - личен и политически - ме кара като видя подобни снимки, веднага да си кажа: Господи, какъв цинизъм! Милионери, размахали пролетарски ротфронтовски юмруци!

Оптимистично за песимистичната ситуация

  Имам един кръг от приятели, които за разлика от мен, въртящ се около писането и четенето на книги и четенето и писането на лекции, са в реалния живот, в реалната икономика, блъскат здраво, за да хранят семействата си и чувстват с оголените си нерви какво на практика се случва в страната. Днес си поговорихме с тях на относително традиционната ни и сравнително периодична среща. Ето каква картина те нарисуваха пред очите ми и аз, на базата на свои си наблюдения и разсъждения, макар и много по-кабинетен и отвлечен човек, я споделям, макар че те описват донякъде опростено ситуацията в страната.

България плаче за революция

  Не, че искам да сложа прът в идеята за събиране на 200 000 подписа, та да се отстрани ММ.
  Но, извинявам се за примера, то е малко като ентусиазмът на публиката на ЦСКА – отборът го пратиха в зоните, да ритат с Червено знаме и Септемврийско знаме от някакви обезлюдени градчета от селски тип, които използват през уикендите селската мера вместо за паша на кравите, за някое и друго мачле. А иначе останалите в А група си редят нещата, лъжат се и се мамят един друг и се правят, че има първенство.

С коментарите за ББ, РБ и конституцията – дотук. Вече всичко е казано и то много пъти

  Тук са последните мои няколко статуса във Фейсбук по повод промените в конституцията. Каквото можеше, каза се, изговори се, написа се.
  Повече аз наистина няма какво да добавя.
  
  Déjà vu
  
  „Реформаторите отстъпиха пред ДПС, ще има нов проект за конституцията“
   „ГЕРБ, РБ, ПФ, ДПС и АБВ се договориха за конституцията“
  
  Някога, през 1991 г., бях сред тези депутати, които гладуваха срещу тази конституция, докато останалите гласуваха за нея.
Ние гладувахме по съвсем различна от конкретното съдържание на конституцията причина.

За българския футбол – или хубаво (а такова няма), или нищо. Нищо!

  В мигове като този си казвам: Добре, че си имаме тежки проблеми в страната, та обществото няма време да се занимава с политическата и спортната мафии, заграбили и убиващи нашия футбол, с това туморно образувание на мошеници, некадърници, корупционерници и безхаберници, наречен БФС!
  Мафията държавата е стиснала за гушата, та ние за футбола ли да мислим!
  Младите бягат от България, обръщайки се с гняв назад. Образованието произвежда тъпи типове, драскащи по стените на Колизеума. Хората мрат като мухи от липса на здравеопазване. Пенсионерите припадат от жал, че виждат агонията на страната си. Контрабандата процъфтява. Бизнесът загива. Та за футбола ли да мислим!

Експорт на съдържанието