Стратегия Синергия Сигурност

  Опитах се да изчета отложените от няколко дни текстове на анти-протестните и анти-протестиращите псалмописци, пророци и глашатаи...
  Като махнем някои нови, купешки термини и по-постмодерни понятия, останалото е все същата патетика, която по-рано громеше Запада, обвиняваше в измяна иначемислещите и обявяваше актуалното положение за единствено възможно и безалтернативно, защото това, което може да го замени е задължително лошо, което значи най-вече чуждо, външно, плод на заговор срещу страната.

  Независимо от куражлийското и леко напомпано с апломб новогодишно приветствие на президента, България е болна.
  Това се вижда с невъоръжено око в ключовите области, които говорят най-адекватно за състоянието на обществения организъм:
  - политическата;
  - икономическата;
  - социалната;
  - свързаната със сигурността; и
  - социеталната (т.е. обществената – загуба на чувство за общност, размиване на идентичността, опростачване на не малки части от народа, разгневена емиграция на младите и креативните, знаещите и можещите).

  Аз не бих боядисвал паметници. И не съм боядисвал, когато е трябвало, вероятно да го направя.
  В личен план от "висотата" на годините си съм ЗА това да останат и най-гротескните паметници, защото и такива те имат значение - като огледало на народа ни, като поука, като памет, като предупреждение - какви сме били и в какво сме допуснали да ни превърнат...
  
  Но поради конкретния случай с боядисването на паметник в Благоевград имам нЕкои съображения:

  Нямам време за губене, та да слушам немощта на един мит, наречен д-р Николай Михайлов, сам паднал в жертва на собствената си сложност и престанал да се разбира, вероятно защото е безсилен да се самодиагностицира...
  Но понеже прехвърча пред погледа ми на екрана (неделя, рано сутрин, БТВ), изпитах удивление - как подменя фактите, за да защитят тезата му, а по-скоро, защото теза няма, ненависта му срещу протестите и геройската защита на Орешарски.
  То беше логично - когато човек зацикли в омраза срещу протестите, естествено стига до апотеоз на правителството Местан-Станишев!
  [Очаквам дори единствената все още „признавана” от такива като него (доскоро десни или поне анти-БСП) мантра – за престъплението срещу демокрацията, здравия разум и българското общество - назначаването на Дилян Пеевски за председател на ДАНС – и тя да започне да бъде омаловажавана, окарикатурявана, омаскарявана и отричана от тях с аргументи от типа - какво пък чак толкова??]

  Не споделям "принципните" съображения кой имал полза от скандала с парвенюшката наглост на Волен Сидеров и как това разчиствало пътя за още по-безнравствени политици. Демек - знаем си го Волен Сидеров, ама след него идват още по-страшни и по-долнопробни типове...
  Не споделям обаче и нелепото правене на много страшно изненадани от огромни маси коментиращи, които се държат като паднали върху главите си директно от Луната.
  
  Волен Сидеров е типичен, до болка познат пример за брутален тип, присвоил си сакрална кауза и омаскарил я, превърнал я в посмешище.
  Ако някой си бе направил труда да прочете преди време расистките му, човеконенавистнически писания, бълвочите от типа на "Бумерангът на злото", нямаше да има нужда да се пита сега що е то Волен Сидеров и има ли то почва у нас...
  
  Въпросът не е във Волен Сидеров.