1.
"Петър Христов помагаше за разкриване на редица престъпления."
Като прочетох това твърдение, казано от бивш министър на вътрешните работи и си спомних друг случай преди време.
Тогава не бивш, а действащ главен секретар на МВР бе казал по повод на едно друго убийство - той беше наш агент в голяма икономическа структура.
Тогава ме помолиха за среща близо до президентството двама служители на МВР и разтревожено апелираха - нещо трябва да се направи, нужно е да се спре този страшен непрофесионализъм на толкова високи нива на властта! Как може да се говори по този начин? Да, човекът е убит, но нали шефовете на голямата икономическа структура знаят с кого той е общувал, кои са му "снасяли" информация.. По този начин се осветява цяла мрежа от хора и техният живот е застрашен! А във въпросните икономически структури не си поплюват, режат под нож всичко, прошка няма...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Или е дилетантство, или…
Омагьосаният кръг на най-лошите от нас и най-лошите от вас
1.
Ох, охраната в една банка днес в преносния смисъл ме застреля!
Приближих се да го попитам нещо. Той ми каза - бях в службите, стигнах до подполковник, ето ме сега тук. Пак добре съм. Исках друга работа да си намеря, тази ми е малко нещо средно между портиер, пиколо и пазвантин. Ходих при нашите в БСП, хем бяха тогава на власт за малко - нищо, забравиха ме не само приятелите, а и неприятелите, макар по едно време на тях разчитах като че повече.
Мишел Фуко и знаците на Съдбата
На Панаира на книгата през декември си взех 3-4 брой за 2016 г. на сп. "Социологически проблеми", посветен на големия френски философ Мишел Фуко (1926-1984), едно от най-значимите философски имена на 20 век.
Чета този брой бавно, макар да съм се запознал с множество произведения на Фуко (да не се бърка с Махалото на Фуко и френския физик Леон Фуко (1819-1968)).
Фуко често ми е сложен за четене.
В Обществото на риска, в Рисковото общество, над монография за което работя вече повече от година, един от фундаменталните подходи за изучаване на съвременните рискове е с название, използващо неологизма, изкован от Фуко - Governmentality (гавърнменталити, от govern – управлявам, ръководя; government – правителство, управление; governmental – правителствен; и mentality – манталитет, менталност).
Дезорганизирането на държавата
Принципните съображения, базирани на наука и жизнен опит, на теория и практика, понякога много бързо напомнят за верността си.
По-рано днес написах във Фейсбук, че дезорганизирането на държавата, превръщането й от системна организация в безсистемна дезорганизация, не само произвежда хаос и анархия, които застрашават неимоверно много обществото като цяло и отделните граждани, в частност, но може да се превърне в изключителна опасност за властимащите.
Черният хумор като абсурдна ирония
1.
Явно има две Българии. Две много различни и почти противоположни Българии.
Първата - според нашите казионни и обслужващи властта медии. В нея на голяма част от народа ни явно му е добре, щом я приема точно такава и не иска да я промени.
Втората - според все повече и все по-влиятелни европейски медии. За нея голяма част от народа ни явно не е съгласен, че я има и че е такава, щом дава банален и толкова познат от близкото минало отпор на тези медии - а вие защо биете негрите!?
