Преди няколко дни писах за това, че в Европа вървят драматични, но според мен съдържащи и надежда дебати за Европа. И че нас в тези дебати ни няма. Разочароващо слабо там се представи нашият президент, очевидно той така и не разбра къде се намира и страда от дефицит на лично доверие към него сред европейските лидери.
Писах, че се видя - той не може да запълни вакуума, образуван поради политическата криза у нас. Даже не знам защо му трябваше на президента още повече да замъгли и изпразни от съдържание нещата със своето участие на въпросния форум, започвайки да казва, че това, което не е посмял да направи го е направил, а онова, което поради слабост е направил, не го е направил. Но както и да е. Липсва му все още политически опит, а пък и бере горчивите плодове от крайните си и непремерени прокремълски позиции в предизборната кампания. Може пък да центрира възгледите си, да избяга от левичарството и прокремълството в разбиранията си и да се еманципира от Позитания... Макар че точно както някога прикрепиха вицепрезидента Семерджиев, да бди президента Желев да не мърда и шава много, така сега прикрепиха вицепрезидентката Йотова, да бди за същото спрямо президента Радев. Ще ми се той да покаже характер и да надскочи с пъти сегашния си ръст на неопитен и не изработил ценностна държавническа система политик...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Корнелизация
Като невръстно безотговорно дете
Започналата на най-високо държавно равнище у нас негативна и крайна в тезите си, леко а-ла Чичовци и малко хоремагска като аргументи антиевропейска и антизападна реторика на ББ, критикуваща Запада (САЩ, НАТО, ЕС) като основен виновник за всички сегашни беди на човечеството,
постепенно, най-вече покрай президентските ни избори и прокремълските изявления на бъдещия победител в предизборната надпревара,
а сетне чрез БСП и национал-шовинистическите партии
се превърна в пълзяща външнополитическа преориентация на страната ни.
Според мен,
Когато премахнем крилата на пеперудата
Жестока е дилемата на много мои приятели.
Аз я бях формулирал така:
Ако махнем Тоя, ще дойдат Ония. Ако махнем Ония, ще дойде Тоя.
Жестока и тъпа дилема. И стрелите се насочват с по-голяма и по-остра сила винаги към вероятния победител. Хората с оголени нерви чувстват накъде вървят тези избори. Затова не виждам нищо страшно и фатално, когато казвам като мнозина мои приятели:
БСП е опасна за здравето на България!
За двете тела на професионалиста
Брутално срамният казус с уволнението на Иван Гарелов е по-сериозен, отколкото си мислим. А първо да кажа, че не влагам никакви пристрастия и самият уволнен ми е безразличен.
Няма да споменавам аргументирано в този контекст и забележителната книга за двете тела на краля.
Няма и много да се спирам на моя личен проблем, който с все по-голяма сила като черна котка пресича професионалния ми път.
Факт е, всяка следваща власт става все по-нетърпима към мнението, което не й харесва, към критиката, към правото на хората да казват какво мислят и към свободата на човека да бъде личност. И няма значение дали тази власт е чела Карл Май, Карл Маркс или Карл Юнг. Тя е все по-зла и по-прибягваща към дисциплинарни репресии.
Човекът в професионално отношение има две тела, две роли, две проявления, две същности. Едната е извоюването със знания и експертност, с гражданска позиция и характер значимост. И неговите разбирания, капацитет, талант, интелект, подготвеност, визия и познание са форма на обществен капитал! Той не само има правото, но ако е личност има и задължението, дори моралния и граждански дълг пред обществото да говори, да дава гласност на своите оцени и възгледи, на своята експертиза! Това е също патриотизъм! Та нали за да стане Личност и Обществото е допринесло с нещо и то не малко.
Дъното на дъното, което предстои
1.
Казвам на приятел:
- Тези предизборни листи удариха дъното и се превърнаха в пародия. Набутват в тях всеки, който може да подлъже, надлъже, залъже или излъже избирателя. И всеки, дето му се влиза в парламента, търси някъде кандидат-депутатско място, без значение на каква партия. Това наистина е дъното, то е пародия на парламентаризма!
А моят приятел ме потупва съчувствено по рамото:
- Ти, стари мой приятелю, не мисли за тези предизборни листи, мисли за следващите избори. Ако тези удариха дъното и се превърнаха в пародия, следващите ще бъдат на дъното на дъното и ще се превърнат в трагедия. А не забравяй - парламентът, който сега ще изберем ще има кратък живот. Но този след него не само ще изкара мандата си, но и ще се възпроизведе - и пак, и пак, и пак..
21.03.2017 г.
