Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Ако можеше да ни се случи това, което си пожелаваме!

  Някога, някога, толкова някога, колкото 25 лета, аз също държах пламенни рачи на 30 км от София, убеждавах, агитирах, пробуждах, доказвах.   Колко успях се вижда и е безпощадно ясно.
  Но тогава един голям български художник, мой съгражданин (онзи ден видях негови картини в т.нар. Български Лувър) ми каза: Не се пАли, не се опитвай да им кажеш, че е по-хубаво да са свободни; остави ги да им се случи всичко онова, за което искат да гласуват! На българина му идва акълът само като си набута физиономията в л…ната!
  Ама аз – не, та не…

Ципрас всъщност убива демокрацията

  Умът ми не го побира как може някой да се възхищава на левичарския ултрапопулизъм на Ципрас! Но нека допуснем, че това е мой личен проблем, произтичащ от разбирането ми, че заемите трябва да се връщат, питото трябва да бъде платено, договорите трябва да се спазват, а сметките без кръчмар - да се наказват.

Чрез нетолерантност не можеш да ликвидираш нетолерантността

  Очевидно това е въпрос на вътрешно устройство, на някаква вградена в мен система от ценности, но винаги смятам, че крайното, отиващото до края е нездравословно. Винаги смятам, че нямам правото ДА ПРИНУЖДАВАМ другите да търпят моите схващания. Да ги заявя – да, но да им ги навирам в очите с опасност да повредя зрението им – това не е за мен.

Евгений Примаков. In Memoriam

  Починал е Евгений Примаков.
  За руската политика и дипломация, разузнаване и наука той е голямо име, почти колос.
  Аз имам личен спомен за него. Сега нямам под ръка моите записки, за да уточня коя точно година беше това - 1992 или 1993 г.

Време е да се опомним

  Когато една социална система се разболее, тя развива доста специфични синдроми:
  - на свръхомраза;
  - на разпадане на свръхсплотени малки групички от себеподобни, които слушат и харесват само себе си и никого другиго;
  - на свръхлесни обяснения на изключително трудни проблеми;
  - свръхагресия срещу всеки външен фактор, възприеман като враг и заплаха.

Експорт на съдържанието