Déjà vu. Това е не само моето усещане. И двама приятели също чувстват нещата така. А съдейки по коментарите във Фейсбук, и много други усещат нещо аналогично.
Мисля си - дали онези, които днес са се разбрали да се разберат, са разбрали какво правят, на какъв голям дявол дърпат опашката?
Струва ми се, че в своята откъснатост от реалния живот и от нормалните хора, както и поради неистовата страст да удължат живота на един обречен на преждевременен край парламент, те си играят с огъня. И затова могат да подпалят България.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
DÉJÀ VU след КСНС
Харамиите и Харманли
Не е най-правилното поведение сега да се политизира. Така е. Знам, че когато обстановката се нагнетява от напрежение, всяка дума, дори и вярната, се възприема в друг контекст.
Но всяка крушка си има опашка. Този, който следи публикациите на експертите, които не са на партийна ясла и не говорят от корист, ще ви каже - картината отдавна е от ясна, по-ясна.
В България е разнебитена и разбита цялата система за вътрешна сигурност.
Унищожени са или затрити практически всички инструменти за ранно сигнализиране и превенция.
Деградация на политиката и политическото...
Чета коментари
как пак Той виждал по-далеч от другите,
как пак Той създал изгодна за себе си ситуация,
как пак Той се възползвал от случващото се, как пак изманипулирал всички,
как пак Той водил обществото за носа,
как пак Той единствен спечелил от конфликта,
как пак Той доказал, че без него не може да се реши никакъв по-сериозен проблем.
За Фидел Кастро и много повече за нас самите
Кой и какъв съм аз, че да говоря от името на Историята?
А Историята е много особена, своеобразна, странна и понякога твърде противоречива Дама. В нейното сърце има място за какви ли не личности - тя държи най-вече те да са Личности, а по-малко обръща внимание какъв е точно техният принос и какви именно са били делата им.
На Историята рядко й пука за майките на хората - понякога хиляди, нерядко стотици хиляди, а в някои случаи и десетки милиони, през които без пощада са минали и чиито животи са опропастили или отнели обичаните от нея Личности - същите дето тя така сантиментално ги къта в сърцето си.
Защо на това, което е у нас му викаме демокрация?
Въпрос, зададен ми в метрото:
- Само не знам защо на това, което е у нас му викате демокрация?
Нямам отговор.
Може би за успокоение на съвестта.
Може би за самоизмама.
Може би от лицемерие.
Може би от безсилие.
Може би по инерция.
Може би по принуда.
Може би защото бягаме от истината.
Може би защото не искаме да си направим равносметка и да си дадем сметка.
