Човек трябва да чете какви ли не книги, които попадат в полето на научните му интереси. Сега дочетох „Турският въпрос и държавната сигурност“ на Любомир Шопов, която е посветена „На 100-годишнината от рождението на генерал-полковник Григор Шопов (17.01.1916) и на неговите достойни колеги от Държавна сигурност на Народна република България“.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Административни безумия
Имам приятел, който винаги е много възмутен, че има заведение, което се нарича като прочуто възклицание на Иван Вазов в една от гениалните му творби. И смята, че не може място за пийване и хапване да носи такова свято название. Но в същото време целият му ентусиазъм да отседнем на друго място бързо секва и дискусиите ни продължават именно в това заведение.
Лекарството като отрова
Не визирам България по-долу - у нас институциите, вкл. от т.нар. с извинение съдебна власт, получават като правило указания как криво да седят и право да съдят, т.е. да решават така, както им е поръчано. То Петроний преди близо 2000 г. го е казал сякаш за нас: “Ето какво е съдът: съдиите сядат и съдят. Ако ги купиш, не съдят, а просто седят.”
По говоренето ще ги познаете
Книгата на Ориана Фалачи "Корените на омразата", излязла неотдавна у нас, е поучително четиво, макар че е сборник от нейни текстове и интервюта от, като цяло, доста отдалечено време. Но и в тази книга срещнах това, което често напоследък ми прави впечатление. Тя интервюира авторитарни лидери, тоталитарно мислещи дейци, диктатори, бандити, разбойници, терористи, самозванци, амбициозни в политическо отношение люде. И всички те говорят основно в първо лице, единствено число:
Опашката на крушката
Когато начело на властта е човек без принципи, обграден от хора без принципи;
Когато няма последователност в действията, а импровизация, имитация и симулация на активност по линията на най-малкото съпротивление или мотивирана от първосигналните инстинкти;
Когато няма базирано на каквато и да било стратегия управление;
Когато всичко е отиграване на ситуации и безскрупулен ПиаР, в смисъл на PRопаганда;
Когато стремежът е с всички да сме добре и затова никой не ни уважава;
