Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Това, което всъщност се случва в политиката и обществото ни

  Покрай далеч по-интересните неща, хвърлям поглед и към различните коментари от актуалната ни политика. Голямо палене и трогващо автентични емоции за всеки отделен случай, за всяко взето само по себе си решение на властта или в полза на властимащите – лично, частно, групово, партийно, корпоративно, олигархично.

Европа и България vs. Европа или България

  Разбира се, че ситуацията с бежанската девета вълна е трудна, сериозна, безпрецедентна, критична.
  Тя послужи за прекрасен и удобен повод редица автори, предимно с крайно леви и крайно десни виждания (да добавя, че и в обществото големи маси хора „мигрират“ в крайно ляво и крайно дясно, а значителна част от тях шизофренично и политически перверзно се изхитрят да съчетават във вижданията си крайно лявото и крайно дясното) да погребват Европейския съюз, да стискат палци чрез гръмогласни хули за неговото разпадане.
  Оставям на страна това, че те изобщо не мислят и не казват – а какво се случва с Европа, още повече с България, когато ЕС се разпадне. Ще цъфнем и ще вържем? Ще станем по-модерни, по-демократични, по-нормални, по-развити, по-сигурни, по-почтени, по-достойни, по-щастливи? Намирисва ми на политически мазохизъм…

Парадоксът: Единствената реална днешна опозиция

  Обществото ни, тътрещо се и то само не знае накъде по инерция, управлявано с импровизации, манипулации, симулации и имитации на ефективен мениджмънт, убеждавано, че някои неща някак вървят благодарение на медийната репресия, която репродуцира митове и легенди за цъфване и връзване, наистина си има много проблеми и не е в състояние всичко да види, всичко да осмисли, всичко да оцени.
  Обществото ни функционира като болно тяло след периодични електрошокове – пуска се висок заряд и то се наелектризира, помръдва рязко и нервно, започва като че да трепери, подскача, буйства. След това електрическият заряд са разпръсва във времето и пространството и тялото се спихва, спаружва, свива, стихва. До следващият шок. Ето, от вчера картината се повтаря – в случая със застреляния афганец.

За моите принципи и нашето общество

  Ако човек иска да се бори за обществена подкрепа, чрез която да променя политиката във и на страната си, то той може да се стреми да убеждава колкото се може повече хора в правотата на своето виждане.
  Ако човек иска да се включи в усилията за промяна на политиката във и на страната си, той може да се присъединява към нечии позиции, да подкрепя нечии митинги, да подписва нечии петиции.

Така държава не се управлява

  Ще го кажа направо, за да няма спекулации - случаят с афганците е сериозен. Въобще и бежанската криза, и разградената ни граница, и парализата на цели структури в системата за национална сигурност, и лошият мениджмънт при няколко министри поред на МВР, и липсата на институционална култура в сигурността са много сериозни проблеми.

Експорт на съдържанието