Толкова познато и толкова типично - ние не можем да губим без да охулим победителя, даже ако той няма никаква вина за победата си над нас.
Иначе разбирам - имаме остра нужда от конкретни поводи и убедителни причини да се чувстваме успешни, да сме на върха, да ни се понесе славата от урва на урва.
Твърде много станаха загубите, обидите, униженията, покрусите ни.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Страсти евровизийни
Демагог - човек, който води народа
През своя 27-годишен неудачен като цяло политически и обществен, аналитичен и политологически опит, аз си формулирах 10 правила, по които определям мнението си за политиците.
Едно от тези правила е свързано с убеждението ми, че чуя ли политик, който твърди, че е демократ, да започне да ми говори, че:
Преобладаващото състояние - контролирано безумие
1.
Не смятам, че разбирам от политика, от българска политика.
Не съм си въобразил, че говоря истини от последна инстанция.
Давам си сметка, че политиците вече водят предизборна кампания, преследват (а как иначе?) своите цели и сред политически неспокойните българи, в това число сред моите ФБ приятели тече прегрупиране – вече не толкова на базата на принципи, а на пристрастия и това ги кара да забравят по-неудобните факти и да се фокусират върху най-важните, според тях.
"Румен Петков в полá..."
Слабо познавам процесите в БСП. Дори като бях в администрацията на президента (иначе претендиращ да бъде президент на всички българи) и край мен 95% от хората бяха с червен политически произход, не се вълнувах от партийните им проблеми, даже ми беше донякъде смешно как те подценяват „момчето с очилцата“ от „Позитано“, на което номенклатурните хитрости, интриги, сплетни и хватки са му в гените, защото докато неговият ментор е бил с провинциални комплекси и граовски „хоризонт“ (казвам го като перничанин), то, „момченцето с очилцата“ е гледало България през дантелените перденца на Чайки и Волги и е било надъхвано със самочувствието, че България му е бащиния, а обикновените граждани – почва и тор, върху и чрез които да избуят, цъфнат и вържат плод те, хората от висшата номенклатура, техните деца, а в близко бъдеще – и техните внуци…
Бандитски аналогии – в буквален и, надявам се, в преносен смисъл
Имаше един руски криминално-политически (или политическо-криминален) сериал „Бандитский Петербург”. У нас няма нещо подобно (може пък аз да не съм го гледал) – „Бандитска София” или например „Бандитска Варна”. Но това не значи, че не се случва същото.
Спомних си, може да звучи странно, за този сериал, гледайки поредната многосерийна българска политическа мелодрама.
