Стратегия Синергия Сигурност

  Потресен от отношението на част от нас, от нашата претенциозна и претендираща за избраност общественост към Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, написах два коментара във Фейсбук.

  Гарантирам - временното откъсване от политическото кукувиче гнездо е много здравословно. Когато човек се завърне от Малката България в Голямата Столица, осъзнава с пълна сила, че животът е далеч по-различен от потресаващо изкривената действителност, която медиите набиват в съзнанието на хората. А хората имат проблеми, които липсват в медиите.

  Наистина, някога, когато се водеха тежки битки с, както бе прието да ги наричаме, БСП (к), с нейните политици и избиратели, и аз използвах думите нормален/нормално, анормален/анормално. Но това бе свързано с политическите практики, претенции и перспективи. Ние искахме, според мен, България да се нормализира, а те пречеха и дори я разнормализираха. Нормалността бе там, накъдето се бяхме запътили - европейските демократични общества, а анормалността бе това, откъдето не можехме да се измъкнем лесно (заради БСП(к)) - тоталитарният социализъм и неговите мутации.
  Такава бе лексиката (та даже тя бе и мета-лексика); такава бе реалността (и дори тя бе мета-реалност)...

  Не искам да подновявам точно сега и точно тук стари спорове за многото сериозни дефекти, подводни камъни, капани и противопехотни мини (от които най-често гинат невинни хора), заложени в Конституцията.
  Винаги съм смятал, че служебното правителство може да не е сред фаталните провокации към здравия демократичен разум, дело на онези "бащи" на конституцията, които създадоха точно такава конституция, че тя да гарантира именно такъв Преход, довел до псевдодемокрация, олигархично управление, преминаване на основните контролни лостове в държавата в ръцете на децата на висшата БКП и ДС номенклатура и техните бизнес-партньори, агенти, доносници, охранители и верни слуги; но съм бил убеден, че то, служебното правителство е нещо изкуствено, политически доста спорно и илюзорно и в никакъв случай не е най-доброто решение. То е донякъде абсурдно изключение от целия замисъл за създаване на парламентарна република, в която президентът има главно представителни функции, а изпълнителната власт е отговорна пред законодателната и може да прави само това, което влиза в законовата рамка, очертана от Народното събрание.

  Тези дни си направих труда да изчета доста анализи за КТБ, добър приятел ми прати и файла на книгата на Даниела Иванова и Николай Динев "Войната срещу КТБ".
  Отново ще кажа, че не съм специалист по банковите и финансовите въпроси. Не съм и завистник по отношение на богатите хора.
  И след толкова прочетени материали продължавам да смятам, че в момента една сериозна група хора, спечелили от Прехода, привикнали да употребяват Държавата в свой личен, частен и-или корпоративен интерес се мобилизира, отчасти подготвя общественото мнение, а иначе постоянно работи в отговорните институции, обработва (вкл. купува или им напомня кому какво дължат за кариерата си) заемащи ключови постове хора и създава критична маса решаващи фактори, които да наложат на държавата, обществото и гражданите спасяването на КТБ (т.е. на своите собствени ресурси) с обществени средства, с публични финанси, с парите на обикновените данъкоплатци.