Като човек, който вече от много отдавна няма абсолютно никакви политически амбиции, смятам, че дори някой да не изпитва особени симпатии към това, което бе наченато вчера, би трябвало да е позитивен в мисленето си за него. В края на краищата риск за този лукс, да се помисли в дадения момент позитивно, няма. Най-много да се е родила поредната партия. Но пък може и нещо да се промени. Нима има човек, освен олигархията и клиентелата на властта, който да не иска нещо в България да се промени, за да не бъдем последни в Европа по всички положителни и първи в Европа по всички отрицателни показатели?
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За геноцида над професионализма и професионалистите
Несъмнено е важно кой управлява и как управлява, каква са стратегията и програмата му. Ние често се увличаме в анализи и коментари за дейността на конкретната власт. Аз също разбирам дълга си на гражданин като необходимост да изкажа на глас мнението си за това, което се случва и как стоят нещата от действителността, макар това да не е никак печелившо.
А не е печелившо по няколко причини:
За новогодишното обръщение на президента
ЧНГ!
Няма да коментирам по същество обръщението на президента. Не ми се отварят нови фронтове, а и вече съм цитирал Талмуда - ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива каквито сме ние. Е, може да се каже и така - ние чуваме нещата не каквито са те, а каквито сме ние.
Искам само да кажа, че съм абсолютно убеден, че с това соцнаследство трябва да се разделим. Ненужно е и е нелепо в сюблимните и най-интимните семейни или приятелски съпреживявания да ни се изтъпанва президентът и да произнася записан няколко дни преди това и най-внимателно аранжиран монолог, да чете монотонно и да го прави с втренчен поглед пред себе си и без мимики и гримаси като Бъстър Кийтън, общо-взето банален текст, който тече от само нему видния монитор и който е написан от неговите съветници - т.е. той не говори нещо лично свое, мило, сърдечно и искрено, а с апломб декламира нещо чуждо, та дори и на хора от екипа.
Тотално доминираща общност Учени и учЕни
Понеже се старая да следя максимално научната и околонаучната литература в тематиките, по които и аз преподавам на студентите (а понякога и пиша съвсем лаконично, естествено :) ), то мога да направя определени изводи:
1. В областта (областите) на националната сигурност, външната политика, вътрешния ред, отбраната, международните отношения и политологията у нас тотално доминират като количество (може би 80%, дори 90%), начин на анализиране, заявени позиции и отправяни послания, хората с определен тип мислене, което включва в значителна степен следното - то е политически ляво, геополитически прокремълско, открито антиамериканско, отявлено антизападно, безспорно антинатовско и леко приглушено, но убедено ентиевропейско (донякъде по-скоро анти-ЕС).
Още веднъж за плагиатството
Мен моите преподаватели и научните ръководители са ме учили да не присвоявам абсолютно нищо от други автори и каквото и да използвам от тях, най-подробно да указвам първоизточника.
Днес у нас заимстването на чужд труд е система.
Ето, чета днес монография на колега. Както вече твърде много други наши автори, цялата глава за същността и съдържание на сигурността е почти едно към едно взето от мен.
Разсъждавам над следните свои дилеми:
