Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За новата партия предпочитам Дано, вместо Да, но…

  Като човек, който вече от много отдавна няма абсолютно никакви политически амбиции, смятам, че дори някой да не изпитва особени симпатии към това, което бе наченато вчера, би трябвало да е позитивен в мисленето си за него. В края на краищата риск за този лукс, да се помисли в дадения момент позитивно, няма. Най-много да се е родила поредната партия. Но пък може и нещо да се промени. Нима има човек, освен олигархията и клиентелата на властта, който да не иска нещо в България да се промени, за да не бъдем последни в Европа по всички положителни и първи в Европа по всички отрицателни показатели?

За геноцида над професионализма и професионалистите

  Несъмнено е важно кой управлява и как управлява, каква са стратегията и програмата му. Ние често се увличаме в анализи и коментари за дейността на конкретната власт. Аз също разбирам дълга си на гражданин като необходимост да изкажа на глас мнението си за това, което се случва и как стоят нещата от действителността, макар това да не е никак печелившо.
  А не е печелившо по няколко причини:

За новогодишното обръщение на президента

  ЧНГ!
  Няма да коментирам по същество обръщението на президента. Не ми се отварят нови фронтове, а и вече съм цитирал Талмуда - ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива каквито сме ние. Е, може да се каже и така - ние чуваме нещата не каквито са те, а каквито сме ние.
  Искам само да кажа, че съм абсолютно убеден, че с това соцнаследство трябва да се разделим. Ненужно е и е нелепо в сюблимните и най-интимните семейни или приятелски съпреживявания да ни се изтъпанва президентът и да произнася записан няколко дни преди това и най-внимателно аранжиран монолог, да чете монотонно и да го прави с втренчен поглед пред себе си и без мимики и гримаси като Бъстър Кийтън, общо-взето банален текст, който тече от само нему видния монитор и който е написан от неговите съветници - т.е. той не говори нещо лично свое, мило, сърдечно и искрено, а с апломб декламира нещо чуждо, та дори и на хора от екипа.

Тотално доминираща общност Учени и учЕни

  Понеже се старая да следя максимално научната и околонаучната литература в тематиките, по които и аз преподавам на студентите (а понякога и пиша съвсем лаконично, естествено :) ), то мога да направя определени изводи:
  1. В областта (областите) на националната сигурност, външната политика, вътрешния ред, отбраната, международните отношения и политологията у нас тотално доминират като количество (може би 80%, дори 90%), начин на анализиране, заявени позиции и отправяни послания, хората с определен тип мислене, което включва в значителна степен следното - то е политически ляво, геополитически прокремълско, открито антиамериканско, отявлено антизападно, безспорно антинатовско и леко приглушено, но убедено ентиевропейско (донякъде по-скоро анти-ЕС).

Още веднъж за плагиатството

  Мен моите преподаватели и научните ръководители са ме учили да не присвоявам абсолютно нищо от други автори и каквото и да използвам от тях, най-подробно да указвам първоизточника.
  Днес у нас заимстването на чужд труд е система.
  Ето, чета днес монография на колега. Както вече твърде много други наши автори, цялата глава за същността и съдържание на сигурността е почти едно към едно взето от мен.
  Разсъждавам над следните свои дилеми:

Експорт на съдържанието