Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Възможни са два сценария – и двата крайно негативни и деструктивни

  Според мен, независимо кой колко ленинизъм-болшевизъм е оставил в себе си и доколко е успял да изстиска историческия материализъм от своя аналитичен инструментариум, ситуацията в България изобщо не е революционна. Далеч сме от това, низините да не искат, а върховете да не могат да живеят по-старому.

Ненормално общество в ненормална държава

  Днес пихме кафе с мой познат, видяхме се, защото иска да помогна на дъщеря му с литература и съвети за дипломната й работа. В разговора ни той в отговор на мой въпрос как вижда нещата в България, сподели приблизително следното:
  
  Това, което наблюдаваме само през последните десетина дни в политическия ни живот не би могло да се случи в нормална държава. Но то се случва. Изводът е – ние не сме нормална държава.

Една песъчинка може да отприщи лавината

  Често говоря за обществото, като за сложна, динамична, нелинейна система, като за „самоорганизираща се критичност“ (self-organized criticality). Това понятие е предложено от датския учен Пер Бак през 1987 г. Пример за самоорганизираща се критичност е купчинка пясък. С насипването на пясък склоновете на купчината стават все по-стръмни и когато наклонът достигне определена критична стойност (критичен праг, точка на фазов преход, повратна точка), тогава и най-малката добавена песъчинка поражда лавини, свличания на пясъка, така че наклонът се понижава, докато достигне обратно критичната стойност. Подобни процеси на бавна промяна без особени последици до един момент и лавинообразно развитие след него са наблюдавани и изучавани при снежните лавини (естествено), горските пожари, земетресенията, войните.

Капанът на безизходността и има ли излизане от него

  Особен интерес в обществените и естествените науки представляват системи, които са сложни, динамични, нелинейни, самоорганизиращи се критичности. Те се подчиняват на определени закони, в тях се наблюдават редица характерни явления, като правило те вече не се стремят към равновесие (хомеостаза) и стабилност (статика), а се самооптимизират, като минават през повратни точки, точки на бифуркация, състояния на ръба на хаоса (on the edge of haos), устойчивостта и развитието им зависят от тяхната способност да преминават успешно през различни енергетични нива и дори през катастрофи.

Кой? Как кой?! Кой!

  Следват няколко мои коментара във Фейсбук напоследък по повод сгъстяването на буреносните облаци над България и българите.
  
  
  Някакви високорискови и даже летални грипове върлуват напоследък.
  У нас първо бе обран клон на банка, после пострада и заложна къща. В Русия първо почина шефът на ГРУ, после предаде Богу дух и главният кадровик на Кремъл.
  Срещу някои заболявания в обществото бронебойни патрони няма открити. Няма открити!

Експорт на съдържанието