Разбирам ентусиазма след заявеното в Берлин.
Както биха казали в Перник - А ич?!
И все пак, и все пак, и все пак, и все пак...
Ето за всяко от тези "и все пак" по едно от четирите мои душевни терзания.
Разбирам ентусиазма след заявеното в Берлин.
Както биха казали в Перник - А ич?!
И все пак, и все пак, и все пак, и все пак...
Ето за всяко от тези "и все пак" по едно от четирите мои душевни терзания.
Ако това не засягаше с потенциална катастрофична несигурност целия свят, а главното - Европа, можеше наистина да се запасим с пуканки и да наблюдаваме, казано по пернишки, сеира на САЩ.
До голяма степен глобалното, геополитическото надмощие на САЩ се дължеше на факта, че доларът е световната валута.
САЩ бяха държавата, в която доларите не свършват, защото печатницата за долари е в техните ръце. А всички недъзи на американската икономика, покривани с нови и нови отпечатани долари, мигом се разнасяха по света и другите държави и народи плащаха за тези недъзи прилична и често дори неприлична лепта.
Надявам се да не се окажа прав в своето усещане, че евролидерите волно или неволно се включиха във философията на тръмпоидите, а именно:
- Да се иска само и единствено от Украйна да направи компромиси - както в обезпечаването на сигурността ѝ, така и с териториални отстъпки.
Освен че е "мюнхенски" стил натиск върху Украйна, то е и безполезно, защото само ще ескалира исканията на Путин.
Всяка едностранна отстъпка от Украйна ще доведе до нови и то категорични настоявания от Путин за още и още отстъпки.
Тръгне ли се по този път, лошо се пише и на Украйна, и на Европа.
Опасявам се, че в Берлин бродят мюнхенски призраци...
Дано да се привиждат само на мен.
15.12.2025 г.
От повече от една година, още от преизбирането на Тръмп, независимо как съм нападан, опровергаван, осмиван и критикуван тук, твърдя:
-- От Тръмп трябва да се очаква и най-неочакваното.
-- За Тръмп трябва да се предвижда и най-непредвидимото.
-- При Тръмп не трябва да изненадва и най-изненадващото.
-- С Тръмп е възможно и най-невъзможното.
Само си представете най-неочакваното, най-непредвидимото, най-изненадващото, най-невъзможното!
И рано или късно Тръмп ще го направи.
Някога и наистина твърде някога, доста преди 10 ноември, си съчинявах стихчета. Тези, които открих в огромния си архив, ги качих на своя сайт в рубриката “Ескизи от младостта”.
Днес си припомних едно стихотворение “Циганки” от много отдавна и завинаги отлетялата моя младост.
То започваше така:
С демодирани рокли
и сплъстени коси,
изпокаляни, мокри,
със гребла и метли…











