Чета руски автор (Алексей Тарасов "Сорок и один день из тылового дневника"):
27 ФЕВРУАРИ [2022 г.]
Глъчката все нарастваше. Излязох на балкона — ето ги, хубостниците. Свирят без да спират. Военно-патриотически автопоход — десетки коли, чисти и мръсни, лъскави и трошки, от отворените прозорци и люкове се веят знамена на Русия, СССР, ДНР и ЛНР, „Млада гвардия“, хоругви.
Със Z и V — от тиксо и хартиена лента, на стъклата, капаците, вратите и калниците — и с Исус.
Удивително е как на всички ни се иска да има позитивни новини - готови сме да се хванем за най-малкия намек за такива като удавник за сламка...
Макар че няма случай в човешката история сламката да е тази, която е помогнала на удавника. По-често той се е спасявал като се е хващал за косите и се е измъквал сам от най-дълбокото на блатото, което го засмуква.
Като народен представител (1990-1994) се стараех с една трета от заплатата си да подпомагам социални структури и изпаднали в беда хора (с молбата да не се афишира).
Казвам това заради аналогията, която е заседнала тъжно и болезнено в съзнанието ми тези дни.
Веднъж по онова време бях в една подобна структура, която се грижеше за психически болни човешки същества, традиционно, но безсърдечно наричана лудница.
Прочетох напоследък различни анализи за международното положение...
Прави впечатление, че почти навсякъде по инерция пишат и за този американски президент - "най-могъщият политик в света".
Светът се променя, но анализаторите - не.
Удивих се колко старателно голяма част от тях се мъчат да намерят стратегия, разум, дълбок замисъл, креативни идеи в това, което Тръмп прави.
Абсолютно безнадеждна работа, освен че анализаторите трябва да се правят на анализатори. Защото нищо друго те изглежда не могат да правят, освен да обясняват с нови модели защо старите им модели са фалирали.
Но тук исках да кажа друго.
За да бъде смислен един анализ на международното положение днес, всеки, който го прави трябва да престане да пише и за този американски президент - "най-могъщият политик в света".
Не, не е най-могъщият политик в света. И няма да бъде.
Оттук трябва да продължи всеки един уважаващ себе си анализатор - дали това е така заради този американски президент, или заради тези САЩ.
Аз скланям постепенно към мисленето, че не става дума за "или-или", а за "и-и"...
10.05.2025 г.
Знаменитият Council on Foreign Relations, Съвет за външни отношения проведе дискусия за първите 100 дни на Тръмп (https://www.cfr.org/podcasts/tpi/trumps-first-100-days-carla-anne-robbin...).
Текстът е унищожителен!
-- и за хаоса, който твори Тръмп;
-- и за безумния му кадрови подбор в националната сигурност, международните отношения, икономиката и финансите;
-- и за тоталната липса на стратегия;
-- и за патологичната негова неспособност да направи каквото и да било, дори минимално добро за САЩ през този период.
