Не визирам България по-долу - у нас институциите, вкл. от т.нар. с извинение съдебна власт, получават като правило указания как криво да седят и право да съдят, т.е. да решават така, както им е поръчано. То Петроний преди близо 2000 г. го е казал сякаш за нас: “Ето какво е съдът: съдиите сядат и съдят. Ако ги купиш, не съдят, а просто седят.”
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
По говоренето ще ги познаете
Книгата на Ориана Фалачи "Корените на омразата", излязла неотдавна у нас, е поучително четиво, макар че е сборник от нейни текстове и интервюта от, като цяло, доста отдалечено време. Но и в тази книга срещнах това, което често напоследък ми прави впечатление. Тя интервюира авторитарни лидери, тоталитарно мислещи дейци, диктатори, бандити, разбойници, терористи, самозванци, амбициозни в политическо отношение люде. И всички те говорят основно в първо лице, единствено число:
Опашката на крушката
Когато начело на властта е човек без принципи, обграден от хора без принципи;
Когато няма последователност в действията, а импровизация, имитация и симулация на активност по линията на най-малкото съпротивление или мотивирана от първосигналните инстинкти;
Когато няма базирано на каквато и да било стратегия управление;
Когато всичко е отиграване на ситуации и безскрупулен ПиаР, в смисъл на PRопаганда;
Когато стремежът е с всички да сме добре и затова никой не ни уважава;
За мълчанието на агнетата
Някога, на откритите партийни събрания, на които присъствахме и не-партийните-членове, хората си мълчаха, двама-трима най-много да се обадим, да кажем какво мислим.
Сега край мен пак се случва същото. Демокрацията сама по себе си очевидно не променя хората. Само ако хората се променят, тогава и демокрацията се променя - от формална, фасадна, процедурна, имитационна, в ... демокрация.
Какво се случва и защо се случва - нЕкои съображения след безумния британски вот
Тези дни разсъждавам усилено над кошмарното развитие на процесите в ЕС след безумния британски вот. Вероятно ще подредя мислите си по-нататък в по-строен и по-задълбочен текст. Сега и тук само нЕкои съображения в тази посока и насока.
Днес светът и крайно динамичната стратегическа среда са силно нелинейни, нееднозначни, неразложими на отделни съставки, които да бъдат ясно и надеждно маркирани – това са причините, а това – следствията. Всичко е взаимно преплетено, причините и следствията си взаимодействат, разменят си местата, има обратна връзка между тях, при това и в двата й варианта – и някои от причините, и следствията си въздействат, като се разпалват едни други, и други сред тях си взаимодействат като се гасят едни други. Затова няма еднозначно обяснение. Един ключов белег на кризата е, че при нея всички възможни обяснителни версии звучат правдоподобно – и левите, и десните, и на по-горните прослойки, и на по-долните, и на про- , и на анти-европейците, и на Севера, и на Юга, и на умните и силни политици-държавници, и на нашите властници…
