Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Ултралевичарството – сенилна болест на обществото

  Вече имах повод на няколко пъти да кажа, че поради липса на партия, към която да демонстрирам сляпа лоялност и да се натиквам в нейната идеологизирана, групова и корпоративна черупка, за мен не е толкова важно Кой управлява, а Как управлява.
  Заради това от самото начало (февруари) неизменно подкрепям протестиращите.
  Първо, защото и предишните, и тези управляващи управляват изключително непрозрачно, антидемократично, в разрез с дългосрочните нацонални интереси и с европейските норми на демократичност, като при това съвсем откровено и открито обслужват най-горния 1% от плутократи, нежно и сантиментално наричани олигархия.
  Второ, защото протестиращите (дори сред тях да има някои неприятни или смущаващи физиономии и някои техни действия да не са напълно разумни и естетични) единствени поставят ясно и точно правилните и верните въпроси - за рухването на политическия Модел на Прехода и за острата необходимост от промяна на този Модел. Те не дават на обществото ни да се спихне, държат го будно и понякога – превъзбудено.

Подкрепа за действията на прокуратурата – но с едно наум

  Наистина човек не може да не поздрави прокуратурата за удара с тефтерчето.
  Сега, ако бях на мястото на Бойко Борисов, щях да разпусна "ГЕРБ", защото след това тефтерче вече окончателно не може да се говори за политическа партия "ГЕРБ", а за мутренско-рекетьорска, репресивна, наказателна, изнудваческа банда.
  "ГЕРБ" трябва да бъде разпусната и преучредена отново...

Институции non grata за ЕС и НАТО

  И принципно, и по принцип не харесвам самовлюбената фраза "Аз нали ви казвах!", произнесена когато си твърдял нещо много отдавна и накрая си се оказал прав.
  Първо, защото самият факт, че имаш публичност ти дава повече шансове да кажеш нещо на глас, което да бъде чуто от една голяма аудитория като произнесено най-напред от теб, но всъщност мислено от страшно много хора.
  Второ, защото ние непрекъснато произвеждаме думи, тези, твърдения и позиции и така става доста голяма вероятността да кажем нещо, което накрая се сбъдва.
  Но е нелепо да се правим на пророци поради тези два факта...

Не най-добрата идея – ПРБ (Прокурорска Република България)

  Не очаквах, че ще се разгори остра дискусия по повод на следния мой днешен статус във Фейсбук:
  
  "Усмивки от старите статуси".
  
  На 17 май написах във Фейсбук:
  
  Май се сдобихме с двукамарен парламент:
  Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
  Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...
  
  Сега обаче бих написал:
  
  През май се сдобихме с двукамарен парламент:
  Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
  Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...

Въпросът, зададен от проф. Андрей Пантев е абсурден

  Един сравнително стойностен историк и в голяма степен почтен човек като проф. Андрей Пантев, задава абсурдния въпрос защо нямало протести пред къщите на олигарсите...
  
  По принцип противниците на протестите трябва да се разберат какво в протестите не им харесва. А така:
  - едните казват, че протестите били с твърде конкретни искания, а другите - че били с твърде общи искания;
  - едните казват, че протестите били твърде спонтанни и наивни, а другите - че били твърде планирани и платени;
  - едните казват, че протестиращите били безделници и лентяи, а другите - че протестиращите били от високо платени офиси и успели в живота хора;
  - едните казват, че тези протести нямат край и ще ескалират, а другите - че тези протести скоро ще се изтощат и ще се "спихнат";
  - едните казват, че тези протести няма как да успеят, а другите - че тези протести са контрареволюция, която ще отрече легитимния народен вот;
  - едните казват, че сега не е време за протести, а другите, че трябва да се протестира пред сградите на олигарсите.

Експорт на съдържанието