Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Абсолютната самоизмама Глас народен – глас божи

  И днес прочетох: Глас народен - глас божи.
  Една от най-големите български самоизмами и илюзии. Толкова далеч от истината е, че по-далеч не може да бъде. Даже е цинизъм да се твърди подобен абсурд!
  Народ ли сме населяващите тази западаща, пропадаща, разпадаща се територия?
  Не, по-скоро сме инфантилна и сенилна, мрачна и мрънкаща, изживяваща се като жертва и самосъжаляваща се, нехайна и непукистка към страната и бъдещето си общност от спасяващи се поединично индивиди, която прогонва децата си и пропилява бъдещето си?

Идиотизмът на властта или властта на идиотизма

  От теорията на системите и теорията на катастрофите се знае, че когато в една система е настъпила катастрофа, всички обяснителни теории (версии, сценарии, механизми) са еднакво достоверни. Освен това, когато една система е претърпяла катастрофа, нейното съществуване се превръща в процес, в който непрекъснато се случват катастрофични събития, защото тя е загубила устойчивост и управляемост и е податлива на рискове, извънредни ситуации и хаос.

Не простихме дори на Цветан Тодоров и – особено! – на Юлия Кръстева

  Потресен от отношението на част от нас, от нашата претенциозна и претендираща за избраност общественост към Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, написах два коментара във Фейсбук.

Голямата Столица и Малката България: нЕкои впечатления

  Гарантирам - временното откъсване от политическото кукувиче гнездо е много здравословно. Когато човек се завърне от Малката България в Голямата Столица, осъзнава с пълна сила, че животът е далеч по-различен от потресаващо изкривената действителност, която медиите набиват в съзнанието на хората. А хората имат проблеми, които липсват в медиите.

Метастази на ненормалното

  Наистина, някога, когато се водеха тежки битки с, както бе прието да ги наричаме, БСП (к), с нейните политици и избиратели, и аз използвах думите нормален/нормално, анормален/анормално. Но това бе свързано с политическите практики, претенции и перспективи. Ние искахме, според мен, България да се нормализира, а те пречеха и дори я разнормализираха. Нормалността бе там, накъдето се бяхме запътили - европейските демократични общества, а анормалността бе това, откъдето не можехме да се измъкнем лесно (заради БСП(к)) - тоталитарният социализъм и неговите мутации.
  Такава бе лексиката (та даже тя бе и мета-лексика); такава бе реалността (и дори тя бе мета-реалност)...

Експорт на съдържанието