Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Тайфуни с корпулентни имена

  1.
  Да цитирам един студент от днес:
  - Нашите управляващи чули, че при демокрацията има разделение на властите и си ги разделили - тази на мен, тази на теб, тази на него... После всеки започнал да прави със своята власт каквото си иска...

Не е еднопартийна диктатура на пролетариата, а еднокланова диктатура на олигархиàта

  Днес разговарях по молба на мой приятел и колега с трима души от провинцията. Споделиха страшни неща за живота там. Единият ми каза:
  
  - Това с Дунарит е пробвано и изпробвано само при нас поне няколко пъти и номерът е минавал, абсолютно им се е получавало да си заграбят каквото са набелязали, защото прокуратурата тяхна, полицията тяхна, данъчните техни, данс е тяхна, а и мутрите са техни. И в началото на 90-те имаше страх, ама имаше и на кого да се оплачеш, най-малкото на СДС. Сега няма, абсолютно няма. БСП е нищо! Пълно нищо от гледна точка да ни отстоява интересите, да й пука за нещо - само си кихат един друг с властта и си казват Наздраве!

Безумно жалко е, че в политиката няма политически отбор ЦСКА, който да нанася звучни шамари на Статуквото

  Нека не ми се сърдят онези, които не са от ЦСКА за привидно спортния и навярно звучащ твърде пристрастно коментар. Аз не ходя на мачове и дори не гледам мачове по телевизията. Не разбирам вече от футбол и имам по-важни работи, в които да инвестирам толкова бързо стопяващото се Време. Защото, както е казано, човешкият живот е едно мигване с клепача на Времето.

Искам да сме Държава! Много ли искам?

  Честно казано, малко съм като знаменития съветски джаз певец и артист Леонид Утьосов (1895-1982). Той веднъж се върнал в Одеса, оставил куфарите, плеснал с ръци и казал: Одеса, така си се променила, че не мога да те позная!
  После погледнал - куфарите му ги няма. И пак плеснал с ръце и казал: Познах те, Одеса, все си си същата!

Déjà-vu: "Уотъргейт" – прилики и разлики

  Трябваше ми да прочета едни неща за аферата "Уотъргейт" (оттогава всяка крупна афера е "гейт").
  Като махнем липсата на аналогичен конкретен повод, всичко друго бе за мен като déjà-vu - толкова познато ми прозвуча:
  -- И тоталната деморализация на изживяващата се като изборни аристократи политическата каста.
  -- И задънената улица на властта.
  -- И безумно противоречивите, нелепи, смешни и потресаващи изказвания на самия връх на управленската пирамида, плачещи за обяснение не от психолози, а от психиатри.

Експорт на съдържанието