Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За срама. Да оставим властта да си играе сама със себе си на политика, медии, култура и футбол. Само така тя може да се опомни

  Някои приятели ме критикуват, че поне от 10 години не се занимавам с политика, че от повече от година съм спрял да участвам в телевизии, да давам интервюта и да пиша статии в медиите, че отказвам покани за всякакви политически мероприятия, идеологизирани конференции, писания на кухи стратегически – с извинение – документи, срещи с политици, вкл. с министри (то властта понякога е шизофренично настроена не само към политиката, а дори и към мен – едни сред нея искат да бъда наказан, дисциплиниран, „накаран да престана да пиша във Фейсбук“, други сред нея ми пращат поздрави и поздравления, канят ме на срещи, търсят ми, виждате ли, „прекрасната експертиза“ – ами да се разберат, ако са един отбор – мразят ли ме или ме уважават…) – т.е. че не искам да имам нищо общо нито с политиката, нито с властта, нито с политиката на властта, нито с властта на политиката, защото подобно мое участие също ще легитимира безобразията, които се вършат, потъпкването на демокрацията, което протича със засилени темпове и упадъка – морален и материален - на държавата и обществото ни.
Но аз определено смятам, колкото и наивно да звучи за някои, че точно това е точното поведение! То е последното средство нещо да се промени!! Да, наистина има логика в това ми разсъждение...

Синекурно и безполезно, излишно и ненужно

  Аз не знам (ако някой знае, да подскаже) някъде в цялото пространство на Европа плюс бившия СССР, а това са над 50 държави, да има вицепрезидент. Но така или иначе, длъжността „вицепрезидент” е най-излишната в България. Наблюдавах как цели 5 години един генерал се бе сврял в кабинета си и всъщност не знаеше с какво да са заеме, така че единственият път, когато се чу какво е правил, бе да клекне в послушна поза пред президента и да помилва с предстоящи изборни цели Дон Цеци. Плюс някой и друг скандалчик с помилването.

За езика на властта в първо лице единствено и неповторимо число

  Слушах преди няколко дни как Той говори за поршетата и сланината, по-рано - за кюфтаците и шестаците, преди това - за българите като овчарски кучета и спукването от бой на изборите, а още по-по-рано, а още по-преди това…
  Ужас!
  Вибрирам от "къса ми нервите" до "сърцето ми се къса" при такова говорене, то просто не е истина. Не е, ама е...

Чуплива държава на автопилот

  Тук не става дума за исторически, културни, религиозни и социално-психологически пристрастия и комплекси. Всеки като човек, в индивидуален план може да си ги има, но сега въпросът е за националните интереси, т.е. на далеч по-високо от личностното ниво – на общностно, обществено, национално, държавно ниво. Ние, българите, не бива да сме точно днес фанатизирана и заслепена от клубни пристрастия публика на футболен мач. Ние не бива да играем на черен-петър, дама или не-се-сърди-човече, защото край нас се играе сложна шахматна партия, даже не толкова шахматна партия, доколкото шахът е игра преди всичко със смесени оперативни и тактически измерения – играта, която се играе край нас е от типа на японско-китайската „GO“ – игра основно със стратегическо съдържание, като в енергийните аспекти тя наистина е „GO” – „Gas & Oil”, макар да ни се „пробутва“ в терористичната суматоха като анти- и про-терористична битка.

Самозабравянето на несменяемите авторитарни вождове и свързаните с него рискове за регионалната и глобалната сигурност

  Студенти, които са слушали мои лекции по системно прогнозиране, базирано на стратегическо проектиране и сценарийно планиране знаят, че аз разглеждам като хипотетичен вариант възникване на много интензивно напрежение между Русия и Турция и какви са евентуалните опции за външнополитическо поведение на страната ни при условието на членство в НАТО, където Турция също е член, и на ЕС, в който Турция не членува.

Експорт на съдържанието