Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Изминалата година бе изключително лоша за България, но обществото изобщо не иска да се тревожи за това

  Съветва ме приятел, че хората у нас не искат да слушат истина, която е крайна; не желаят да четат неща, които не се осмеляват да си ги помислят; не им харесва някой да казва това, което им показва колко безразлични са към всичко, което се случва в България; не им се нрави да бъдат предупреждавани, че страната ни отива на зле. Хората у нас, критикува ме приятелят ми, се плашат от реалността, когато нечие писание ги кара да я видят; те изпадат в стрес от самата мисъл, че трябва да заемат позиция; примират от страх да не ги ангажират с мнение за ставащото в държавата; изпитват ужас потрес при напомнянето, че и те носят вина за агонията на отечеството ни.

Бойкот на олигархията, на нейните медии, бизнеси, партия и избори

  Аз също съм писал при поредното безобразие, че маските са паднали.
  А ето, че мой приятел вчера ми каза малко грубо по адрес на случващото се и случващите го (извинявам се за неприсъщия ми слог): Откога лъсването на задниците се нарича падане на маските?
  Но и без да ми каже това моят приятел, напоследък се замислям - а наистина, защо казваме всеки път Маските паднаха?

Олигархична Република България

  Моята теза, която доказвам и отстоявам в анализите си е, че в България катастрофата се е състояла, страната се намира в посткатастрофическа ситуация.
  Ние се превърнахме от НРБ (Народна Република България) в ОРБ (Олигархична Република България). Не напразно една от зловещите метафори на Прехода е превръщането на Отбора на Народа в Отбор на Олигархията.
  Олигархията унищожава България и нейното бъдеще. Олигархията задушава демокрацията и разгражда гражданското общество. Олигархията е рак, пуснал своите метастази във всички сфери на нашия живот.

Вятър работа, не вятър на промяната

  Напоследък, покрай безпрецедентната морална и политическа криза, отравяща последните капчици жизненост на държавата и държавността, прочетох две прекрасни слова на умни и знаещи хора, както и няколко чудесни анализа на мислещи и можещи люде.
  Но тези текстове ми се сториха като зов на безнадеждност, като вопъл на отчаяние – едва ли изговорилите ги и написалите ги наистина вярват, че с мъдрите си думи могат да променят нещо.
  Затова аз възприемам прочетеното повече като последни искрици разум, опитващи се почти напразно да ни покажат и подскажат, че в България всичко е можело да се развие другояче, защото е имало критичен минимум талантливи и способни човеци, така че да си подредим живота като общество и граждани малко по-различно и много по-достойно.
  Впрочем, у нас като се каже „минимум”, се разбира винаги колкото се може по-малко, а всъщност това означава праг, величина, количество и качество, под което за нищо на света не бива да се пада.

Провалът на минимално необходимите промени в конституцията и тежката правителствена, политическа, морална и демократична криза

  Трагедията на парламентарната ни демокрация, започнала с провала на минимално необходимите промени в конституцията и преминала в правителствена, политическа, морална и демократична криза в обществото ни, естествено доведе и до засилена моя активност във Фейсбук. Тук са моите коментари на тази тема през последната седмица.

Експорт на съдържанието