Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

По говоренето ще ги познаете

  Книгата на Ориана Фалачи "Корените на омразата", излязла неотдавна у нас, е поучително четиво, макар че е сборник от нейни текстове и интервюта от, като цяло, доста отдалечено време. Но и в тази книга срещнах това, което често напоследък ми прави впечатление. Тя интервюира авторитарни лидери, тоталитарно мислещи дейци, диктатори, бандити, разбойници, терористи, самозванци, амбициозни в политическо отношение люде. И всички те говорят основно в първо лице, единствено число:

Опашката на крушката

  Когато начело на властта е човек без принципи, обграден от хора без принципи;
  Когато няма последователност в действията, а импровизация, имитация и симулация на активност по линията на най-малкото съпротивление или мотивирана от първосигналните инстинкти;
  Когато няма базирано на каквато и да било стратегия управление;
  Когато всичко е отиграване на ситуации и безскрупулен ПиаР, в смисъл на PRопаганда;
  Когато стремежът е с всички да сме добре и затова никой не ни уважава;

За мълчанието на агнетата

  Някога, на откритите партийни събрания, на които присъствахме и не-партийните-членове, хората си мълчаха, двама-трима най-много да се обадим, да кажем какво мислим.
  Сега край мен пак се случва същото. Демокрацията сама по себе си очевидно не променя хората. Само ако хората се променят, тогава и демокрацията се променя - от формална, фасадна, процедурна, имитационна, в ... демокрация.

Какво се случва и защо се случва - нЕкои съображения след безумния британски вот

  Тези дни разсъждавам усилено над кошмарното развитие на процесите в ЕС след безумния британски вот. Вероятно ще подредя мислите си по-нататък в по-строен и по-задълбочен текст. Сега и тук само нЕкои съображения в тази посока и насока.
  Днес светът и крайно динамичната стратегическа среда са силно нелинейни, нееднозначни, неразложими на отделни съставки, които да бъдат ясно и надеждно маркирани – това са причините, а това – следствията. Всичко е взаимно преплетено, причините и следствията си взаимодействат, разменят си местата, има обратна връзка между тях, при това и в двата й варианта – и някои от причините, и следствията си въздействат, като се разпалват едни други, и други сред тях си взаимодействат като се гасят едни други. Затова няма еднозначно обяснение. Един ключов белег на кризата е, че при нея всички възможни обяснителни версии звучат правдоподобно – и левите, и десните, и на по-горните прослойки, и на по-долните, и на про- , и на анти-европейците, и на Севера, и на Юга, и на умните и силни политици-държавници, и на нашите властници…

Черноморски Флот или Черноморски Фронт

  Поради съвсем разбираеми лични причини, не бях проследил титаничната, епичната, баладичната епопея „Черноморски Флот или Черноморски Фронт“, завършила със смело, по матросовски запушената амбразура на националната сигурност от ББ. Бедните ние, българите, какво щяхме да правим, ако не беше Той, като Прометей винаги готов заради нас да даде черния си дроб да го изкълват геополитическите орли или казано на по-разбираем милитаристки език – военолюбивите ястреби…
  Доколкото днес можах да прочета, без да претендирам за пълноценно проучване, ми стана ясно следното:

Експорт на съдържанието