Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Пировата победа на европейското общество и бежанската беда

  Преди време един либерален политолог с философски привкус в монографиите си, бе казал нещо такова:
  - Ако искаме да разберем кое общество, без да е идеалното, е най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества, то нека поне мислено проведем следния експеримент – махаме всички граници, ограничения, визи, зелени карти, покани, временни пребивавания и т.н. и гледаме накъде ще тръгнат потоците хора – от Уганда, Заир, Сирия, Бангладеш към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон или от Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон към Уганда, Чад, Заир, Сирия, Бангладеш? Хората с краката си най-добре ще гласуват в какво общество искат да живеят.

Стига сме избирали по-малкото зло – така само ставаме все по-зле и все по-зли

  Моят коментар във Фейсбук по повод словото на президента за 138-та годишнина от Шипченската епопея, 22 август (самото слово виж на http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4937884):
  
  От личен опит не си падам по ежегодните и по няколко пъти даже на година, произнасяни слова от т.нар. държавни мъже. От тях лъха на помпозност, патриотарност, социалистичност, казионност, ритуалност, музейност. Както и да е, това е тема за друг разговор.
  
  Прегледах текста на днешното слово на президента. И него няма да го коментирам, защото все имам усещането, че в него не се чувства, че вече сме в средата на второто десетилетие на 21 век. А това трябва да личи в подобен тип слово.

За катарзиса на стадото и волята за промяна на сивата маса

  Това е мой коментар във Фейсбук по повод на едно според мен) абсурдно утринно интервю, но човек, около чийто пръст, пъп или его се върти цялата ни държава…
  
  Да, на теория и по наука обществото не е механичен сбор от съставящите го индивиди и характерните черти на обществото не са средно аритметично от характерните черти на отделните индивиди.
Ала на практика и по принцип нещата стоят точно така или приблизително така!
  Днешният ден, още рано сутринта, отново, за сетен път показа и доказа, че преобладаващите свойства, нагласи, възприятия, дефицити у огромна част от нашето общество определят не само манталитета, поведението, циничността, арогантността и другите подобни специфики от т.нар. ценностна система на управляващите, но и самата същност, реалното съдържание и безнадеждната празнота и пустота на управлението.

Гръбнакът на статуквото

  Разговарях с мой приятел. Разговорът се въртеше все около същите теми – за формалната и имитационна наша демокрация, за ББ и РБ, за международното положение, гришата и кишата.
  Приятелят ми разви една теза, над която не се бях замислял. Той каза почти буквално следното (ще се опитам доста точно да предам съдържанието или поне смисъла на разсъжденията му):
  
  Днес, при тези технологии за манипулиране на обществото и още повече при подобен лекомислен и леконравен народ като нашия, не е особен проблем да се намерят достатъчно хора, които всъщност да дадат гласа си за статуквото, в смисъл – за постпреходното статукво, което обслужва олигархията и (понякога това е пак олигархията) високите етажи на организираната престъпност, както и техните политически, икономически, банкови и медийни марионетки.

За Jet lag-а – нЕкои съображения

  Твърдение 1: „Наложихме непознат стил на управление: Стилът на преговорите и компромиса.“
  Съмнение 1: Преговорите и компромисите не са Цел, те са средство. А преговори и компромиси като цел да се запази на всяка цена управляващата коалиция – това го наблюдавахме и при правителството НДСВ-ДПС, и при правителството БСП-ДПС-НДСВ и при правителството ДПС-БСП…

Експорт на съдържанието