За мен наистина е учудващо, че толкова много хора по толкова емоционален начин реагират на списъците на вложителите в КТБ!
Вероятно като злочест народ, злополучно общество и злощастни граждани започваме си самовнушаваме, че сме паднали от Марс или поне от луната и да не вярваме на очите и на душите си.
Иначе няма как да се чувстваме изненадани, та случващото се във и със, край и около е толкоз просто и логично...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Списъците на КТБ и обществото на кошаревските свидетели
За недемократичните рефлекси и репресивните инстинкти
„В Лондон имаше съзнателно планиран сценарий.“
„Очевидно се създават провокации пред властта.“
„Целта беше да се злепостави премиерът.“
„Това са умишлено създавани конспирации срещу кабинета.“
Индикатори за появата и етапи на развитието на недемократични, авторитарни, тоталитарни, склонно към репресия наклонности и развиващи се черти у една партия и особено у нейните лидери:
Българите в Лондон изненадани!? А какво друго очакваха да видят и да чуят?!
За мен, а и за прекалено много мислещи хора в България случилото се срещата с българите в Лондон не е никаква изненада. И не знам защо някои от тях сега са огорчени, че ги били направили на глупаци.
Сякаш за първи път видяха това, което видяха и чуха това, което чуха.
Те се срещнаха с продукта на системата, заради която повечето от тях са извън България. А нима е новост за тях, че продуктът на системата стана нейно лице…
Аз съм сред тези, които изпитват неописуем и горчив национален срам от това лице. Но не мога да повлияя то да бъде друго. Някъде някога ние не успяхме да насочим България в правилната посока и сега приемам този свой национален срам за наказание.
При настъпващия де факто еднопартиен режим хората стават все по-беззащитни
Разговор с колега на обяд:
Хората в различните администрации и държавни и общински администрации стават все по-уязвими, притиснати и притеснени, подложени на мачкане, безнадеждно беззащитни, и защото в България вече няма истинска опозиция. Да, така е!
Поход или похот: стремежът на учените към участие в политиката
Като гледам мелодрамата и многострадалността на поредната Геновева, скочила от университета в политиката и наритана по типично нашенски начин, та сърцето ми се свива и къса.
Аз самият съм бил, така да се каже, обект на замислянето – защо един човек, чийто живот е свързан с науката, може да се стреми да заеме някой пост в политиката, като по този начин се откъсва от науката и то понякога фатално, необратимо…
Има няколко категории такива хора.
