Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Списъците на КТБ и обществото на кошаревските свидетели

  За мен наистина е учудващо, че толкова много хора по толкова емоционален начин реагират на списъците на вложителите в КТБ!
  Вероятно като злочест народ, злополучно общество и злощастни граждани започваме си самовнушаваме, че сме паднали от Марс или поне от луната и да не вярваме на очите и на душите си.
  Иначе няма как да се чувстваме изненадани, та случващото се във и със, край и около е толкоз просто и логично...

За недемократичните рефлекси и репресивните инстинкти

   „В Лондон имаше съзнателно планиран сценарий.“
   „Очевидно се създават провокации пред властта.“
   „Целта беше да се злепостави премиерът.“
   „Това са умишлено създавани конспирации срещу кабинета.“
  
  Индикатори за появата и етапи на развитието на недемократични, авторитарни, тоталитарни, склонно към репресия наклонности и развиващи се черти у една партия и особено у нейните лидери:

Българите в Лондон изненадани!? А какво друго очакваха да видят и да чуят?!

  За мен, а и за прекалено много мислещи хора в България случилото се срещата с българите в Лондон не е никаква изненада. И не знам защо някои от тях сега са огорчени, че ги били направили на глупаци.
  Сякаш за първи път видяха това, което видяха и чуха това, което чуха.
  Те се срещнаха с продукта на системата, заради която повечето от тях са извън България. А нима е новост за тях, че продуктът на системата стана нейно лице…
  Аз съм сред тези, които изпитват неописуем и горчив национален срам от това лице. Но не мога да повлияя то да бъде друго. Някъде някога ние не успяхме да насочим България в правилната посока и сега приемам този свой национален срам за наказание.

При настъпващия де факто еднопартиен режим хората стават все по-беззащитни

  Разговор с колега на обяд:
  Хората в различните администрации и държавни и общински администрации стават все по-уязвими, притиснати и притеснени, подложени на мачкане, безнадеждно беззащитни, и защото в България вече няма истинска опозиция. Да, така е!

Поход или похот: стремежът на учените към участие в политиката

  Като гледам мелодрамата и многострадалността на поредната Геновева, скочила от университета в политиката и наритана по типично нашенски начин, та сърцето ми се свива и къса.
  Аз самият съм бил, така да се каже, обект на замислянето – защо един човек, чийто живот е свързан с науката, може да се стреми да заеме някой пост в политиката, като по този начин се откъсва от науката и то понякога фатално, необратимо…
  Има няколко категории такива хора.

Експорт на съдържанието