Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Нито Свобода, нито Сигурност

  На всички национални празници и по-патриотични дати, ние надълго и нашироко говорим за Свободата. И говорим възвишено, патетично, патриотично и идеализирано.
  Вярно е, че за Свободата като правило се говори така. Но това говорене, казват обществените науки, може да е и симптом, синдром за нещо друго, за процеси вътре в обществото ни.

Обществото ни – мятаща се на сухо риба с вмирисана глава

  Различните науки използват модели, обяснителни механизми за изучаваните явления и обекти.
  Моделите на обществените науки са вероятностни – ако са точни, те в голяма степен, с висока вероятност описват достоверно процеса. Т.е. при тях, за разлика , например, от Теоремата на Питагор, не може да се твърди, че нещо е така в абсолютно всички случаи. А само че най-вероятно то е така – в повечето случаи.
  Казвам това, защото изучаването на сложните социални системи (каквото е и обществото) позволява, ако избраният модел е достатъчно адекватен, да се анализират и прогнозират достоверно процесите в такива системи.

Лъжливите овчарчета

  Тук съм направил малка подборка от мои статуси във Фейсбук напоследък, общото между които е всъщност даденото в названието на този материал – лъжливите овчарчета и промиването на мозъците на и без това изпитващото остра мозъчна недостатъчност наше общество...
  27.02.2016 г.
  Бойко Борисов: Готвя се за война.
  Кубрат Пулев: Ако има война, ще дам живота си за България.
  Акад. Георги Марков: Светът е на крачка от войната.
  Тома Томов: Готови сме за нова война, която ще се води с ядрени оръжия.
  
  Вече веднъж коментирах все по-честата употреба на думата „война“.

Войнолюбиво русофилство

  Чета и не вярвам на очите си. Слушам и не вярвам на ушите си. Не мога да проумея: каква е тази възторжена лекота, тази патетична приповдигнатост, тази екзалтирана възбуденост, тази алцхаймерска надъханост у войнстващи наши русофили и туркофоби (някак случайно, като чисто и просто съвпадение и еврофоби, ЕС-фоби, НАТО-фоби, американофоби, но това са думи от друга песен) –

Хибридната война на разрушителите на доброто и работещото все още у нас

  Тук съм привел някои мои коментари във Фейсбук, посветени на един процес, наблюдаван съвсем близо от мен – процес на разрушаване на една полезна и работеща институция.
  По принцип въпросът не е само и единствено за конкретната институция – там рушенето е набрало ход и навлиза в стадия на необратимост.
  Въпросът е по-общ и принципен. Само отговорът на този въпрос може да ни даде поне бегла представа какво се случва в момента в България и защо то се случва....

Експорт на съдържанието