Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Закон, синдром, дилема и парадокс на нашето управление

Законът за ненужната компетентност и Синдромът на придобитата институционална некадърност (СПИН)
  Разбира се, че отстрани се вижда по-добре. Всеки кибик ражда идеи, които могат да засрамят с прозорливостта си Боби Фишер и Гари Каспаров. Но нито един кибик не е станал не просто гросмайстор или поне международен майстор, а дори майстор…
  Горното е моето политкоректно въведение към това, което ще напиша в качеството си (доколкото това е качество) на страничен наблюдател.
  
  Като гледам как с всяко следващо правителство пада нивото на управленска компетентност, знание, интелигентност и професионализъм, аз наистина си давам сметка колко тежки последици има ЗАКОНЪТ ЗА НЕНУЖНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ у нас.

30 години стигат!

  Да оставим настрана емоциите, политическите пристрастия, идеологическите (пред)убеждения, личните изгоди и щети и да погледнем трезво на случващото се в България.
  Моят политологичен подход си има своя система за ранно сигнализиране (от комплексни и интегрирани аналитични датчици, сензори, оценители, аларми, сетива и възприятия).
  Съгласно изводите ми, за това съм писал нееднократно, сегашният политически модел на функциониране на обществото ни е тотално изчерпан. Повече така не може да (се) продължава. Този постсоц модел банкрутира, фалира, компрометира се и се провали.

Сблъсък на Цивилизацията на Постмодерната епоха и Цивилизацията на Старокаменната епоха

  Ето какво мисля след трагедията в Барселона - градът, в който цял живот съм искал да отида и все не се е получавало, но вече с 1000% съм сигурен, че ще отида.
  
  Всяка силна дума в случая е вярна и справедлива. Всичко е точно така: Онези ни мразят затова което сме и ни мразят за това, което правим, за това как живеем, за това, как мислим, за това към какво се стремим.
  Те са инцест, кръвосмешение между лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.

На нас ни откраднаха Прехода; младите да внимават - на тях ще се опитат да им откраднат Прохода

  Ние някога се юрнахме да правим Промяна.
  Аз се включих тогава, създавах с шепа приятели СДС в Перник, но не бях прочел 100-те най-важни книги за политиката (повечето от тях не бяха достъпни за простосмъртните). И огромното мнозинство такива като мен също не ги бе прочело.
  Впрочем, за себе си зная, че ако ги бях прочел, за нищо на света нямаше да се захвана с политика.
  Сега обаче извинение няма. Тези 100 най-важни книги са достъпни за всички. И всеки може да ги прочете.
  Ето защо извинение вече няма.

Носете си нужните вещи, момчета

  1.
  Пишем си тук на "Лични" разни оптимистични работи - какво комплектче с необходими принадлежности да си съберем за всеки случай, защото КОЙто трябва вече проследява статуси във Фейсбук и хич не си поплюва! :)
  Един от нас даже го изби на поезия:
  "Носете си нужните вещи, момчета. Хващат ни, както пишем. Разпитват ни, както четем...Не казвайте днес ще ни се размине. Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...".

Експорт на съдържанието