Законът за ненужната компетентност и Синдромът на придобитата институционална некадърност (СПИН)
Разбира се, че отстрани се вижда по-добре. Всеки кибик ражда идеи, които могат да засрамят с прозорливостта си Боби Фишер и Гари Каспаров. Но нито един кибик не е станал не просто гросмайстор или поне международен майстор, а дори майстор…
Горното е моето политкоректно въведение към това, което ще напиша в качеството си (доколкото това е качество) на страничен наблюдател.
Като гледам как с всяко следващо правителство пада нивото на управленска компетентност, знание, интелигентност и професионализъм, аз наистина си давам сметка колко тежки последици има ЗАКОНЪТ ЗА НЕНУЖНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ у нас.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Закон, синдром, дилема и парадокс на нашето управление
30 години стигат!
Да оставим настрана емоциите, политическите пристрастия, идеологическите (пред)убеждения, личните изгоди и щети и да погледнем трезво на случващото се в България.
Моят политологичен подход си има своя система за ранно сигнализиране (от комплексни и интегрирани аналитични датчици, сензори, оценители, аларми, сетива и възприятия).
Съгласно изводите ми, за това съм писал нееднократно, сегашният политически модел на функциониране на обществото ни е тотално изчерпан. Повече така не може да (се) продължава. Този постсоц модел банкрутира, фалира, компрометира се и се провали.
Сблъсък на Цивилизацията на Постмодерната епоха и Цивилизацията на Старокаменната епоха
Ето какво мисля след трагедията в Барселона - градът, в който цял живот съм искал да отида и все не се е получавало, но вече с 1000% съм сигурен, че ще отида.
Всяка силна дума в случая е вярна и справедлива. Всичко е точно така: Онези ни мразят затова което сме и ни мразят за това, което правим, за това как живеем, за това, как мислим, за това към какво се стремим.
Те са инцест, кръвосмешение между лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.
На нас ни откраднаха Прехода; младите да внимават - на тях ще се опитат да им откраднат Прохода
Ние някога се юрнахме да правим Промяна.
Аз се включих тогава, създавах с шепа приятели СДС в Перник, но не бях прочел 100-те най-важни книги за политиката (повечето от тях не бяха достъпни за простосмъртните). И огромното мнозинство такива като мен също не ги бе прочело.
Впрочем, за себе си зная, че ако ги бях прочел, за нищо на света нямаше да се захвана с политика.
Сега обаче извинение няма. Тези 100 най-важни книги са достъпни за всички. И всеки може да ги прочете.
Ето защо извинение вече няма.
Носете си нужните вещи, момчета
1.
Пишем си тук на "Лични" разни оптимистични работи - какво комплектче с необходими принадлежности да си съберем за всеки случай, защото КОЙто трябва вече проследява статуси във Фейсбук и хич не си поплюва! :)
Един от нас даже го изби на поезия:
"Носете си нужните вещи, момчета. Хващат ни, както пишем. Разпитват ни, както четем...Не казвайте днес ще ни се размине. Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...".
