Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За четири абсурда на абсурдната ни действителност

  Действителността ни е абсурдна.
  Ето четири от нейните абсурди.
  
  Абсурд 1. За да демотивират протестиращите, левите идеолози затръбиха в един глас, че протестите са леви.
  
  А протестите изобщо не са в пошлата конфронтационна координатна система "ляво"-"дясно" - те са срещу статуквото, срещу откраднатия Преход, срещу пропадането на държавата, срещу престъпно-корумпирания ни политически елит.

Случаят „Бисеров” – има ли още държава България?

  Случаят "Бисеров", това позорно петно, лепнато върху България, още веднъж и със страшна сила ни подсказва:
  
  Ние трябва излезем от омагьосания кръг на конфронтацията "кой крив - кой прав" и да се замислим, а най-вече е необходимо да се замислят онези, които принципно или по принцип бранят сегашното правителство, защото останалите по принцип или принципно не пропускат да се възползват от подобни адски удобно, ефектно и високо вдигнати топки, които да забият в полето на сегашната власт.

Още веднъж за „тоя списък” и за обвиненията в болшевизъм

  Като всеки човек, който изпитва почти физическа болка, че България върви назад и се разпада, че политическото у нея умира, че социумът й се изражда постепенно във война на едни части на обществото срещу други, с тенденция това да се превърне във война на всеки срещу всеки,
  аз постоянно мисля над въпросите: Какво се случва в страната ни? Защо се случва? Докога ще се случва? Колко още има да ни се случва?
  В този смисъл непрекъснато преживявам цялата разправия по „тоя списък”.

Ксенофобията е отвратителна, но въпросите остават

  Народ, който изпраща в парламента си фашизоидна партия, е застрашен от остри пристъпи и дори патологични проявления на ксенофобската болест.
  Ние сме пред опасността да плюем в лицето си като някога толерантен народ.
  Затова е много опасно цялото ни вървене по острието на бръснача в момента.
  Човекът е човек по рождение и като част от нашата глобална цивилизация - неговата "човешкост" не се определя от раса, религия, етнос, култура на общността му.

„Против” списъците, но „За” всеки да получи справедлива оценка за позицията си - в това критично време няма "Въздържал се"

  Да го кажа веднага и много ясно:
  Всякакви списъци, проскрипции, дадзибао-та, подписки, надписки, задписки и дописки, както и всякакви подобни масовки на подмяна на личността със стадна принадлежност са ми дълбоко, до отвращение противни.

Експорт на съдържанието