Стратегия Синергия Сигурност

Ако някъде из някое ъгълче, от някоя папка на моя архив не изскочи още някой разказ, то тогава този е последният от намерените от мен текстове, които са писани в периода 1979-1980 г., сиреч много, много отдавна. Те са свидни късчета от младостта, ето защо аз ги качих всичките в рубриката „Ескизи от младостта“ – там, където са поместени и стиховете ми от онова далечно време. .

Бай Михал диша чист въздух

Така като гледам, доста сняг се изръси от небето. Преди две седмици заваля и с редки почивки до онзиден, затрупваше улиците, къщите, дворовете. Сега всичко е побеляло, дърветата са подклекнали под пухкавия, постененно заскрежяващ се товар, а нас ни е страх овошките да не се изпочупят, че са още млади. По радиото съобщиха шофьорите да си слагат вериги, защото нов голям сняг иде, може да се заледи още повече, та да не се пързалят много и да стават разни сакатлъци. Главното е да карат внимателно!

За ковид пандемията у нас изминалата седмица бе лоша.
Даже много лоша.
Вече могат да се направят определени почти окончателни изводи за ковид-катастрофата на обществото и държавата ни.
Но преди това малко статистически данни на седмична основа.

Филип Станев: Чудейки се помъдряхме, бяхме наивни.
Тези направо къртят!
Всеки ден някой от тях се появява пред медиите и говори колко били наивни.
Ахххх! Въхххх!!
Разбира се, Извинете! Те не казват.
Наивни били!!!!

Някъде премиери подават оставки по причини, на които ние тук изобщо не обръщаме внимание, смятаме ги за безобидни, нормални, нищо особено, дребна работа.
Тук даже език като на хамалин, чекмеджета, претъпкани с пачки и злато, скандални телефонни разговори, безсрамни корупционни сделки не служат като повод за подаване на оставка.
При нас това си е просто в реда на нещата, затова нещата ни, казано честно, изобщо не са наред.

Както останалите, този разказ също е писан в края на 1979 г. и началото на 1980 г. И той се намери дълбоко спотаил се все там – в моя архив. Ето го сега, качен при останалите в рубриката „Ескизи от младостта“.

Пребил го

– Брей, ама дъжд се изсипа днес! То бива да повали няколко часа, па да спре, но цял ден – това на нищо не прилича.
Кирчо бърше мократа си глава и тръска рамене. Край него се суети майка му и все повтаря недоволна, че не трябва да се скита той в такова време, може да се простуди не на шега.