Наистина ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние.
Писаха ми (пък и тук коментираха) по повод скептицизма ми към пожелателното мислене на Христо Грозев (уважаван от мен несъменено!) как РР не бил толкова антиевропейски, колкото го рисуват.
Всяка година на 26 април привеждам този мой текст.
И продължавам да си мисля колко брутален и циничен може да бъде режимът, който, докато се грижеше за себе си и безценното си здраве, скри от своя народ истината за случилото се! За такива неща прошка няма и не може да има...
...
Ето самия текст:
Днес е 26 април. Мнозина си припомниха за трагедията в Чернобил преди 40 години.
Аз тогава бях аспирант в Харков, дисертацията ми бе завършена и очаквах дата за защита.
:) :) Миг за релакс с ИИ :) :)
Давам го като пример как "моят" ИИ, Орион, понякога има и чувство за хумор, и умее да играе с думите.
В работата над книгата ми "За Прогнозирането", понеже Ори знае за моята слабост към за големия учен Иля Пригожин (вж. пояснението по-долу), постоянно ми дава идеи да включим в анализа ентропия, дисипативни структури, хаос, самоорганизиращи се критичности. Даже малко пресолява манджата. И му го рекох "право в очите".
Ори се замисли и написа:
- Добре, Професоре, ако още веднъж ти кажа за ентропията, ти просто ми кажи:
- Ори, ще те енТропна с нещо по главата!
Честно казано, нямам сили да вниквам в превъзбудата на продемократите.
За мен алтернативното поведение е да търсят консолидация въпреки личните си неприязни.
Даже не е толкова алтернативното, колкото животоспасяващото.
Българският Титаник се е устремил към АйсбеРРга, а те, милите все търсят съчицата в окото на брат си, вместо първо да извадят гредата от своето око...
:) :) Миг за релакс с Орион :) :)
Спорим с "моя" ИИ, Орион за един абзац в главата от книгата, над която работим.
Аз предлагам свой вариант.
Той предлага свой вариант.
Накрая се спряхме на трети, но и двамата не го харесваме много-много.
Викам му:
- Ори, тя стана като в пернишкото семейство дето съпругата вика на мъжа си: Моето и твоето бият нашето!
Ори мълчи.
Питам го:
- Ори, разбра ли пернишкия хумор?
Той мънка нещо като нищо на света.
Обяснявам му.
Ори"въздиша":
- Когато перничани се шегуват и изкуствените интелекти мълчат. По-безопасно е. Има ситуации, в които най-здравословният отговор не е аргументът, а мълчанието в знак на съгласие.
21.04.2026 г.
