Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

ТРЕВОЖИ МЕ НЕ ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА СЕГА В ДПС, А ОНОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ ПОСЛЕ

АД допусна през годините 4 груби стратегически грешки.

1. АД повярва на мита, създаван му най-вече от коленопреклонни интелектуалци и слугинажни журналист(к)и, че е невероятен ум, че е мъдър, че е голяма интелектуална работа, че е по-по-най-добрият политик и дори че е Политикът у нас.
А не е така, изобщо не е така - като мислител е среда ръка, като пишещ е нищо особено - натруфени наукообразни изкази и почти пълна липса на съдържание. Надут словесен балон. Такива "философи" в България с лопата да ги ринеш. Ние имаме редица учени с класи над тях.

2. АД целенасочено и умишлено подбираше за висши членове на ДПС етнически българи от най-ниско морално качество - продажни, корумпирани, нечистоплътни, мошеници, негодни и негодници. Веднъж предател - завинаги предател. Ако им обещаеш повече и ги заплашиш с ятагана на прокуратурата, те и майка си ще предадат и продадат.

3. АД изобщо не зачиташе качествените хора сред българските турци и-или мюсюлмани. Те за него бяха пешки в сложните му игри, бяха политически слуги, ратаи и аргати.

Националната сигурност – аспекти, анализи, алтернативи

Изтеглете пълното съдържание на книгата

„Националната сигурност – аспекти, анализи, алтернативи“
София, Издателство „Българска книжница“, 2004 год.
Рецензенти доц. д.ик.н. Димитър Йончев, проф. д-р Нина Дюлгерова
Научен редактор проф. д-р Петър Иванов
Редактор Румян Русев

Вместо Увод


От излизането на книгата ми „Измерения на сигурността“ [Николай Слатински, „Измерения на сигурността“, С., „Парадигма“, 2000 г.] минаха 4 години. През това време се случиха изключително много събития, свързани със сигурността в глобален, континентален, регионален и национален мащаб. За тях се пише много, понякога дори интересно – макар че тезите не винаги са убедителни, а понякога са и спорни.
Както всеки автор, така и аз постоянно си казвам, че трябва да напиша своята най-добра книга. Дори вече зная как ще изглежда.

Измерения на сигурността

Изтеглете пълното съдържание на книгата

„Измерения на сигурността“
София, Издателство „Парадигма“, 2000 год.
Научни рецензенти проф. д.т.н. Евгений Гиндев, проф. д.ф.н. Петко Ганчев
Научен редактор доц. д-р по фиософия Петър Иванов
Редактор Елеонора Петрова

ПРЕДГОВОР
Сигурността, националната сигурност, международната сигурност – това са все понятия, с които нашето общество напоследък все по-спокойно и по-често си служи. То привикна към тях, започна да разглежда повечето, да не кажем всичките си проблеми, пречупвайки ги през тяхната призма.
Далеч съм от мисълта да твърдя, че след футбола вече всеки у нас разбира и от сигурност. Нито пък искам сигурността да бъде върната обратно в научните лаборатории на кръг посветени нейни изследователи. Истинското място на сигурността е там, където са нейните главни потребители – отделните индивиди, общностите от хора, обществото и крехката черупка, която със сетни сили се опитва да им осигури условия и надежди за заедност и задружност – държавата.

Надеждата като лабиринт

Изтеглете пълното съдържание на книгата

„Надеждата като лабиринт“
София, Издателство „ВИДЕНОВ & СИН“, 1993 год.
Редактор Иван Хранов

ПРЕДГОВОР
Вече четири години България се лута из неведомите пътища на демокрацията. Обществото ни премина през всички възможни състояния на духа – надежда, ентусиазъм, възторг, опиянение, уплах, тревога, покруса, безразличие.
Съдбата бе благосклонна към мен. Тя ми подари редкия шанс да участвам в промените, да помагам при осъществяването им, да бъда свързван с тях – поне в Пернишкия регион. Това осмисли моя живот и го изпълни със съдържание.
Ала сетне разбрах, че всъщност съдбата е пoложила върху ми тежък тoвар – да работя и аз за Отечеството, и аз да съм отговорен за съдбата на хората в ужасно трудния периoд на Преход, наречен прозаично „смяна на системата“.
Извън патетичните думи и личните душевни терзания тази книга е свидетелство за бурните събития през тези четири години. Тя е автентичен документ за преживяното и премисленото, за сторенотo и пропуснатотo.

ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ ДЕМОКРАТИЧНИЯ СИ ДЪЛГ!

Западът трябва да реши всеки ден или поне през ден да има цял половин час за възмущение от руската агресия и за осъждане на рашисткия тероризъм и безумието на Путин!
Все ще намерим удачно време за това огромно и решаващо демократично усилие и за тази безусловна, спасителна подкрепа за Украйна.
Важното е да не съвпадне с мачовете, Олимпиадата, бокса и тениса.

Дружно, смело, енергично и категорично да осъждаме Войната!
И после с чувство за изпълнен дълг всеки да продължи да върши каквото му се върши - да гледа футбол, шоу или сериал, да отиде на ресторант, да организира барбекю парти, да напише загрижен статус във FB или X за глобалното затопляне.
Така ще покажем на Путин колко не е прав.
И на Украйна, колко сме загрижени за нея.

08.07.2024 г.

Експорт на съдържанието