Déjà vu. Това е не само моето усещане. И двама приятели също чувстват нещата така. А съдейки по коментарите във Фейсбук, и много други усещат нещо аналогично.
Мисля си - дали онези, които днес са се разбрали да се разберат, са разбрали какво правят, на какъв голям дявол дърпат опашката?
Струва ми се, че в своята откъснатост от реалния живот и от нормалните хора, както и поради неистовата страст да удължат живота на един обречен на преждевременен край парламент, те си играят с огъня. И затова могат да подпалят България.
Има два типа приключили с полезния си живот Народни събрания.
Първият тип са тези, които се саморазпускат независимо колко мандат им остава (такива бяха първите два след началото на Прехода и аз, впрочем, бях и в двата и двата пъти гласувах за прекратяване на мандата, макар че оставаха съответно 2.5 и 1.5 години до края).
Вторият тип са онези, които засядат като рибена кост в гърлото на нормалната политическа логика и обществото ги прогонва. В отделни случаи не съвсем деликатно.
Така или иначе, президентът, премиерът и всички с тях и около тях, които си правят сметки без кръчмар, са много близо до пропастта. Още една невнимателна стъпчица в грешната посока и вече всичко може да се случи. Всичко!
Това се нарича загуба на колективен разум. А то винаги, социалната психология и по-скоро социалната психопатология, знае, че е белег за разпад на политическите инстинкти и е синдром на болест. Една такава болест може да има много тежки последици.
Просто не мога да повярвам, че героите на днешния ден не осъзнават това!
И още все за същото:
След КСНС и това, което се опита да каже президентът, моето абсолютно лично усещане е, че
-- разкарването на топката от едната тъч линия до другата ще продължи с цел ББаване на играта,
-- после тъчът ще се свири пак, заради ББезусловно важното му правилно хвърляне,
-- след това ще има от дузпа тъч, за да ББъде тя изпълнена отново,
-- а накрая понеже от тъч засада няма, ББезспорно ще стане това, което отдавна вече е планирано.
С други думи ще се случи онова, което иска винаги готовият да се завърне на ББял кон като спасител на държавата!
А президентът можеше да ни спести тези две-три седмици на ББанална имитация на нещоправене, сиреч на нищонеправене...
В края на краищата има една-единствена надежда за ББългария и това е Той. И никой друг!
Да го извикаме за пореден път на ББис!
"Целите чела са ни посинели от цицини и пак не знаем да не настъпваме мотиката."
Основен извод от днешния КСНС.
"И тъй, по плодовете им ще ги познаете." (Мат. 7:20)
"И тъй, по мандатите им ще ги познаете." (Слат. 29:11)
29.11.2016 г.
А ето и нещо от навечерието на КСНС:
"Румен Радев отказа да ходи на Консултативния съвет утре".
Не, не съм си променил отношението към бъдещия президент, но ако съвсем хипотетично (другояче не би и могло да бъде), той ме бе попитал за това какво мисля аз, щях да го посъветвам без грам съмнение точно това!
Моето категорично мнение, че в момента ние имаме само един президент и това е действащият, затова бъдещият е още никой и никакъв по отношение на конституцията и няма как да бъде ангажиран с каквото и да било, е изразено в текста на моя сайт от 17 ноември (беше споделено и тук, във Фейсбук):
„Служебното правителство е право и задължение само на президента Плевнелиев, не и на генерал-майор Радев“ (http://nslatinski.org/?q=bg/node/978)
А ясното ми отрицателно отношение за това, че действащият президент бави топката, тутка се, протака и с това задълбочава кризата, е изразено пак на моя сайт от 22 ноември (също и във Фейбук) в следния текст:
„Президентско нищонеправене“ (http://nslatinski.org/?q=bg/node/986)
28.11.2016 г.
