Врана ли, сврака ли

  Вървя по Канала, който е ту само Евлоги, ту и Евлоги, и Христо Георгиеви, подбързвам към поредните и безчислени лекции, като хрупам някакви аржентински уж и диетични как пък не бисквити...
  До мен по едно време започва да крачи врана ли, сврака ли и ме гледа укорително и очакващо. Ускорявам крачка, ускорява я и тя, дори леко литва да не изостане. Забавям ход, забавя го и тя... Добре, викам си, ето! Подхвърлям й бисквитка. Тя я взема с клюн и ... я скрива под едно окапало листо. Така ли? Може би греша? Тя продължава да върви с мен. Подхвърлям й още една бисквитка. И тя отново я скрива под листо и продължава да крачи край мен и да ме гледа право в очите с очакване! Не иска и питане, че и третата бисквитка е скрита под листо!   Когато се каня да пресека на светофара по продължението на "Шипка" и прибирам бисквитите, тя учтиво прави обиколка около краката ми и се връща делово и без да бърза обратно назад по алеята...
  
  24.11.2016 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                         _   _   _     
__ _ __ _ _ __ | | | | | |
/ _` | / _` | | '__| | |_| | | |
| (_| | | (_| | | | | _ | | |___
\__, | \__,_| |_| |_| |_| |_____|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.