Начало :: Есента на бащицата

Есента на бащицата

  Това са няколко от реакциите ми във Фейсбук след шока от издигането на Цецка Ц. За кандидат-президентка на ББ.
  
  
  Моята Втора сигнална система ме успокоява: Това е началото на края.
  Но моята Първа сигнална система ме предупреждава: Това е краят на началото...
  
  
  Според мен (от гледна точка на днешния ден), все по-малкото оставащи мислещи и просветени хора у нас не могат да допуснат, не искат да приемат, не желаят да си представят, не са в състояние да преглътнат, че Цецка Ц. ще ни бъде президент. И понеже смятат това за колосална обида към България, към себе си, към своите деца, към здравия разум на обществото ни, те търсят причините не в деформациите и малформациите, не в аномалиите и патологиите, настъпили в политическото и социално съзнание на огромна част от българите, а във фалшифицирането на резултатите. Тъй като не искат да мислят толкова лошо за своя народ, те са склонни да прехвърлят вината за възможния абсурден избор към властимащите!
  В същото време горчивият ми опит ме кара да не изключвам напълно тезата за подготвяното от екстремистката (спрямо демокрацията) част от властимащите открадване на изборите чрез подмяна на реалния вот. Това може да се направи с помощта на цял арсенал от похвати, манипулации, дезинформации и ... броене на бюлетините.
  
  
  А може би наистина е започнала есента на партиарха, извинявам се, на бащицата, и той, като Бог-гръмовержец, като Зевс, живеещ на своя Олимп, където край него останалите богове си правят интриги, боричкат се, кръшкат във всички посоки и вършат разни не съвсем благопристойни дела с хората, е загубил връзка с реалността, смята, че каквото пожелае, ще се сбъдне, каквото поиска, ще се случи, каквото му се прище, ще се осъществи.
  Драмата, направо като древногръцка трагедия е, че хората, простосмъртните в нашето заприличало на варварско племе, са Му позволили да мисли така и да повярва в своята зевсова изключителност...
  
  
  Общността от мои Фeйсбук-приятели днес е лично и национално обидена, изпитва чувството на срам и не може да си намери място от недоумение.
  Признавам си, че не смея да си подам носа навън от нея, защото не знам колко още по-зле ще се чувствам, ако се сблъскам с реалността...
  
  02.-04.10.2016 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____            ____    _   __  __ 
 |  _ \   _   _  |___ \  (_) |  \/  |
 | |_) | | | | |   __) | | | | |\/| |
 |  __/  | |_| |  / __/  | | | |  | |
 |_|      \__, | |_____| |_| |_|  |_|
          |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.