Стратегия Синергия Сигурност

  Мой приятел малко нервно и много огорчено коментира:
   „Ето – и днес едни хора се възхищават колко знаещ, умен, кадърен, способен бил един огласен ДС-кадър, негласен агент за влияние на чуждо разузнаване... Ами в това няма никакво противоречие – като правило за агенти за влияние вътре в страната ни се набираха от външни разузнавания именно такива – знаещи, кадърни, умни, талантливи!
  И никой не оспорва тези техни качества. Това, което може да се оспорва е, че с тези си техни качества те неизменно обслужваха, пропагандираха, възхваляваха, показваха като възможно най-правилната именно тезата, която устройва външното разузнаване на другата държава! И понеже го правеха чрез своите несъмнени качества, тази теза – и в геополитиката, и в геоикономиката, и в геофинансите, и в геоенергетиката изглеждаше убедителна, достоверна, аргументирана и заслужаваща подкрепа. Ето в това е подмолната коварност на страстта и таланта, с които лансираха въпросната теза. А благодарение на тези страст и талант слушателите и читателите нямаха нито сили, нито знание да си дадат сметка доколко тази теза отговаря на нашите национални интереси и дали не влиза в разрез с тях.
  И някъде на съвсем заден план остава въпросът, че някога вероятно е имало и други знаещи, умни, кадърни, способни млади мъже и жени, които обаче не се приели да станат ДС-кадри, не са били готови да поемат ролята на агенти за влияние на чужди държави и това е пречупило крилете им, не им е дало възможност да направят блестящи кариери, не им е позволило да разгърнат знанията си, ума си, кадърността си, способността си, а са били изтласквани по периферията и най-вероятно животът им не се е получил. Защото нерядко цената на достойнството е носела риск - животът ти да не се получи...”.
  
  28.09.2016 г.