Стратегия Синергия Сигурност

  Аз сега по отношение на властта съм един обикновен гражданин и не зная какво се случва из най-горните й етажи, кой какви анализи готви, какви съвети дава на премиера и на президента.
  Знам само, че се намираме в много сериозна, изключително трудна и свръхдинамична ситуация, в която държавата и нейната висша власт трябва да има силно изострени сетива за ранно сигнализиране и превенция, а не само за реагиране на процесите и отиграване на събитията. Плюс много високо чувство за отговорност!
  
  През петте години, когато бях секретар по националната сигурност на президента Първанов, за мен беше закон (въведох си го аз) винаги в сложна ситуация на националната ни сигурност, той да получава рано сутрин, в началото на работния си ден мой кратък анализ с изводи и препоръки. За да го изготвя, провеждах множество срещи, прочитах огромен брой материали, вкл. на службите.
  Не, че имаше особена полза, но вината, смея да твърдя, бе не в качеството на материалите, а в качеството на този, за когото те бяха изготвяни. Но това е друга тема. По-долу ще дам драматичен пример по повод на една изключително напрегната и оказала се трагична ситуация.
  
  Думата сега ми е за качеството на анализите и съдържанието на съветите, които първите лица в държавата получават. Нямам представа какво се казва на премиера, но по поведението му съдя, че или не му се дават точните, правилните и верните анализи, съвети, препоръки, или той не се вслушва в тях, ако му се дават.
  Премиерът на всяка цена трябва да спре с импровизациите, непрестанното говорене на първите му хрумнали неща; да престане да насажда страхове и в без това напрегнатото време.
  Както е тръгнало, както дърпа дявола за опашката, той ще предизвика лоши събития за България, само и само да докаже, колко лоши могат да бъдат събитията.
  Да си първото лице, единствено число в държавата означава да осъзнаеш мисията и задачите си – това е необходимото условие. Достатъчното опира вече до можене.
  Не бива да се допуска поведение на дете, което като смята, нацупено, че не му вярват, че сламената колиба лесно може да пламне, поднася - плашещо всички наоколо - запалена клечка близо до колибата. Ами така се създава риск лек полъх на вятъра да наклони пламъчето на клечката към тази колиба и тя ще пламне! И малкото дете тогава ще завика – аз нали ви казвах, че може да пламне!
  Всъщност всички знаят, че може да пламне и почти не дишат. Но от обикновените хора се иска почти да не дишат. От управляващите се иска да управляват – да управляват рисковете и да не допускат кризите да се реализират по непременно най-лошите за страната, която управляват, сценарии.
  
  
  P.S. 1.
  Този постскриптум е свързан е с нечути мои предупреждения за трагедията в Кербала. Тогава ситуацията също така бе силно динамична и крайно, даже безкрайно драматична.
  
  Много преди драматичния инцидент за мен бе станало очевидно, че българският контингент ще бъде обект на жестока атака – за това говореха конфиденциално западни дипломати у нас, споделяха го на четири очи и водещи фигури от нашите специални служби.
  Ето защо предприех няколко направо отчаяни действия до президента, за да бъда чут, но без успех. Два най-фрапиращи примера за това:
  ● На 23 ноември 2003 година (т.е. 44 дни преди атентата) в свой материал до президента писах, че що се касае до терористични удари срещу България, особено за базата ни в Кербала, „въпросът не е Дали?, а Кога?”.
  ● На 14 декември 2003 година (т.е. 13 дни преди атентата) в друг свой материал до президента, показателно озаглавен: „Относно: Реакция на президента при евентуални терористични актове срещу страната ни или срещу нашия контингент в Ирак”, аз, освен останалото, предложих ОПОРНИ ТОЧКИ ЗА ИЗКАЗВАНЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА, В СЛУЧАЙ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ БЪДЕ УДАРЕНА В КЕРБАЛА И ДАДЕ ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ.
  Сигурен съм, че аз изобщо не бях единственият, който предупреждаваше напълно информирано и на база на направените анализи.
  За жалост, най-грубо и най-образно казано, тогава българската държава в лицето на своите висши политици и военни, не си мръдна задника... Говоря грубо, защото още не мога да преживея дадените в Кербала жертви - загинаха 5 български бойци, а повече от 60 бяха ранени, някои от тях много тежко.
  
  17.08.2016 г.
  
  
  P.S. 2.
  Като гледам как страхливостта и паникьорството на най-високите етажи на властта се превръщат в единствена реакция на кризата и в насаждане на страх и паника в обществото, та си спомням за пернишкия зевзек Жуцата.
  Той веднъж казал, че Миньор за нищо не стават, защото вместо фланелките да са им мокри след мача, гащите им били мокри преди мача...