Изпратено от nslatinski на Пон., 31/01/2011 - 18:06.
Здравейте,
битката за оцеляване ме поглъща целия и не винаги имам физическа възможност да отговарям на коментарите навреме.
Много тежки въпроси поставяте, на човек му става тежко като се замисли колко сте прав.
Не знам какво да Ви отговоря. Системата е такава, че най-напред изпива жизнените сили на мислещия човек, притиска го с безумността си и му доказва ежедневно, че е глупак, защото практикува коренно различен спорт от този, по който определят победителите днес.
Вероятно има смисъл да се обединяваме и да си обединяваме усилията, но дори това не може да е самоцел.
Вече някъде в този сайт писах, че част от моята лична тъга е, че си давам сметка, че съм преминал максимума на онова, което мога да постигна и на 55 години започвам спускането надолу. А за да не си вгорча окончателно живота, трябва да управлявам това спускане, за да не се превърне в свободно падане.
Но не отказвам опит за летене, макар и да смятам, че Радичков не е чак такъв голям писател, та да се вайкаме, че не е станал нобелист.
Текстовете и всички други файлове на този сайт са публикувани при условията на Криейтив Комънс. Можете да копирате, разпространявате и излъчвате материали от сайта с некомерсиалнa цел, стига да го посочите като източник с линк и да разрешите на други хора да ги ползват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им. За всякаква друга употреба извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Здравейте,
битката за оцеляване ме поглъща целия и не винаги имам физическа възможност да отговарям на коментарите навреме.
Много тежки въпроси поставяте, на човек му става тежко като се замисли колко сте прав.
Не знам какво да Ви отговоря. Системата е такава, че най-напред изпива жизнените сили на мислещия човек, притиска го с безумността си и му доказва ежедневно, че е глупак, защото практикува коренно различен спорт от този, по който определят победителите днес.
Вероятно има смисъл да се обединяваме и да си обединяваме усилията, но дори това не може да е самоцел.
Вече някъде в този сайт писах, че част от моята лична тъга е, че си давам сметка, че съм преминал максимума на онова, което мога да постигна и на 55 години започвам спускането надолу. А за да не си вгорча окончателно живота, трябва да управлявам това спускане, за да не се превърне в свободно падане.
Но не отказвам опит за летене, макар и да смятам, че Радичков не е чак такъв голям писател, та да се вайкаме, че не е станал нобелист.