Точно към този коментар ми е много трудно да добавя нещо смислено и на нивото на самия коментар. Аз също споделям, че словесното пространство на националната сигурност е задръстено от едни и същи хора, ние си ходим на конференциите, слушаме се един друг, четем се в пресата и списанията един друг, вече и да си запушим ушите, ще знаем кой какво е казал. Тече една профанизация на говоренето, на напъните за стратегическо мислене в националната сигурност. Може би това е защото "отдолу" никой не идва и липсата на конкуренция изкривява качеството на продукта, който се "продава" на пазара на специалистите-стратези в тази сфера. Аз самият се прозявам от досада много често, когато слушам или чета поредния опус на колега-приятел. Започвам да си мисля и че отсъствието на реални стратегически перспективи в политиката за национална сигурност и отбрана и във външната политика и политиката за вътрешна сигурност на страната ни водят именно до това - да няма качествени, оригинални, завладяващи духа и ума стратези. Когато в тези области страната ни е безгръбначна, безволева, реактивна, априорна, банална и откъсната от дебата, който се води в Европа и света по отношение на сигурността, то как да има качествени мислители, как да се раждат и качествени мисли.
Иначе съм съгласен - проблемите и процесите в сигурноста са много важни и с огромно значение за хората, тук всякакъв непрофесионализъм може да има колосални последици. Аз точно за това пиша, за това ратувам - да се създават условия, които не позволяват на пълни лаици и профани да управляват такива процеси и да решават такива проблеми.
Ние се въртим из университетите, знаем къде какво е, как е нивото на преподаването. Няма защо да се лъжем. Ако човек-преподавател няма вътре в себе си някаква ценностна система, ако той за себе си не държи летвта високо, ако не гони качествени образци на Запад и в Русия, той значи несъзнателно или съзнателно участва в един театър, когато ВУз-ът е черна кутия, на чийто вход са студентските пари, на изхода са раздаваните дипломи, но какво има втъре в тази черна кутия - има ли преподаване на качествено знание, има ли академичен дух, има ли стимули за студентите да стават професионалисти, а преподавателите - да създават професионалисти - един дявол знае. Тук в една не малка степен всеки отговаря за себе си. Аз лично се старая да давам максималното от себе си (което не значи, че не се уравям понякога, че халтуря, че разчитам на рутината, че допускм да ставам участник във формални ритуали и процедури), опитвам се да съм на нивото на своите западни, руски и български (1-2-3-4) учители в тази област, защото ми се иска да се уважавам и защото обичам студентите си. Но нерядко съзнавам - трудно е да постигна сам нещо, след като е създадена среда на формално отношение, на ниска взискателност, на глдане през пръсти, на четене на лекции като отбиване на номера и на принципа - Взимам си заплатата и шапка на тояга! Студентите все повече свикват, че изпитите така или иначе се вземат, ще избутат докрая и да учат, и да не си дават много зор. В такъв случай си казвам, че пак си струва да се раздаваш - заради тези няколко студенти, в които има много хляб и хъс...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _    __      _             __  __
| | / _| / \ _ __ \ \/ /
| | | |_ / _ \ | '_ \ \ /
| | | _| / ___ \ | |_) | / \
|_| |_| /_/ \_\ | .__/ /_/\_\
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.