Едно мнение за т. нар. експерти по националната сигурност

През последните години полемиката по проблемите на националната сигурност придобива все по-абстрактен смисъл и наукообразен характер. В огромния обем от писани и изговорени позиции все по-голям дял заемат прекалено общите констатации, красивите безсъдържателни словосъчетания, безкритичната апологетика на чужди постановки. Голяма част от това творчество е свързано с неточно формулиран предмет на изследване и поради това е несъотносимо към ситуацията и предизвикателствата пред България и в значителна степен напомня напъните на персонажите от Ганкиното кафене да обясняват ситуацията в света и да определят световната политика.
Казано най-кратко националната сигурност се оказа добър ловен терен, на територията на който много хора се опитват да правят пари или кариера, а по възможност и двете. На практика нарояването на “експерти”, занимаващи се “професионално” с тази проблематика не води нито до подобряване на собственото им качество, нито до реален принос към националната ни сигурност. Нещо повече упражненията им в повечето от случаите имат пряко или косвено влияние за вземането на неправилни стратегически решения по жизненоважни за сигурността проблеми, пилеенето на ресурси и дори за пропускането на исторически възможности да се отговори на предизвикателствата. По същество и към настоящия момент България няма визия за националната си сигурност в условията на глобализация и продължава да се върти в омагьосания кръг на представите от миналото и примитивната интуитивност на некомпетентни хора.
Лансираните и самолансиращите се в общественото пространство “експерти” по национална сигурност са няколко категории:
1. Органично свързани с миналото служители от структурите за сигурност (МО, НРС, МВР), уповаващи се на своя практически опит в една качествено различна от сегашната ситуация. При всеки намек за реорганизация на системата този тип специалисти вади старите хоругви и се опитва да реанимира добре познатите им организационни и функционални конструкции. При подобен бекграунд естествено се стига до нормативни решения, задълбочаващи йерархичността в сферата на сигурността, раздуване на щатовете и бюджетните разходи без ясна връзка с потребностите на обществото и реалния принос към националната сигурност.
2. Дейци на системата за сигурност от периода на прехода, трудовият стаж на които е преминал в съзерцание на криминалното раздържавяване или в активно съдействие на силните на деня за гладкото протичане на този процес. Въпреки ограничеността на познанията им единствено в рамките на този практически принос те се изживяват като експерти от най-висока проба и неоценимо богатство за държавата. Позициите им по организацията и функционирането на системата са силно зависими от всяко ново политическо статукво и до голяма степен се свеждат до безрезервна подкрепа на всякакви инициативи и експерименти.
3. Специалисти по най-различни въпроси, които като бълхи напускат досегашния си вече празен юрган и прескачат в този на националната сигурност с напълно разбираеми хранителни намерения. В тази категория се срещат бивши военни (артилеристи, пехотинци, моряци, тиловаци и т.н.), бивши и настоящи служители на МВР (полицаи, пожарникари, жандармеристи, граничари), предприемчиви хора с всевъзможни други специалности. Голяма част от тях имат повърхностна и/или изкривена представа за системата за сигурност и дори не знаят къде се намират нейните институции. Като правило са крайно агресивни в заемането на пространство в сферата на националната сигурност (структури, свързани с националната сигурност; университети, национални и международни форуми, различни проекти) и най-успешно профанизират тази проблематика.
4. Изследователи в сферата на сигурността, значителна част от които са кабинетни експерти, придали наукообразно-търговски вид на своята неадекватна на съвременните изисквания компетентност или дискретното трансфериращи неразбираеми и за самите тях чужди идеи и цели разработки. Изявите им са насочени към скоростно пълзене към по-горните нива на научната пирамида чрез стъпване върху купища ненужни и посредствени творения и безмилостни академични и междуличностни интриги. Готови са неограничено да разпространяват искрите на знанието и може да бъдат открити в щатните и хонорарни списъци на 3, 4 и дори 5 университета, изследователски центрове, медии и т.н. едновременно.
5. Парламентаристи с най-различен политически и бизнес-профил, членове на съответната комисия на Парламента, членове на правителството, съветници, помощници и други “щатни” експерти по националната сигурност. Голяма част от тази категория няма каквото и да е образование в сферата на сигурността, липсва им концептуално мислене и държавнически поглед, а много често дори чуждоезикова подготовка и собствен житейски опит. Представителите на тази категория се влияят силно от партийни догми, субективни преживявания и пристрастия по повод различни форуми, командировки, служебни контакти, въздействие на наши и чужди “авторитети”, корпоративни интереси.
В общи линии това са характеристиките на значителна част от разпознаваемия от обществото интелектуален потенциал и към него то е адресирало очакванията си в сферата на националната сигурност. Голямата амбиция на неговите представители е да бъдат припознати от някоя от властите като експерти и в качеството им на такива да бъдат включвани в различни открити или скрити за обществото работни групи, екипи, комисии, проекти и прочие инициативи, носещи преки или косвени облаги. Основният им принос е в сферата на собствената сигурност и благополучие. В главите на повечето от тези “експерти” продължават да доминират твърдите елементи на сигурността, силовите структури, йерархичните конструкции, самоцелните щатове, формалната логика. В различни периоди на преден план излиза една или друга категория “експерти”, но продукцията на всяка една от тях е твърде близка в съдържателно отношение и спокойно може да се обозначи със знак “Невалидно”.
Реалните концептуални способности на този “елит” могат да бъдат измерени с полезността на повечето от публикациите на представителите му, както и с разработените с негово участие стратегически документи, организационни стратегии, закони и подзаконови актове в сферата на сигурността. По правило те или са формални и не произвеждат сигурност или са толкова зле подготвени, че веднага след приемането им започва преработването им или се отхвърлят напълно. Новите опити са също толкова неуспешни, но поради монополното положение на тези хора омагьосаният кръг не може да бъде разкъсан и следва нова спирала на отрицателно развитие. В същото време хора с доказан потенциал са демотивирани и не се използват пълноценно от институциите и обществото.
Тази ситуация става все по-очевидна. Заобикалянето на реалните проблеми на сигурността или отместването във времето на тяхното решаване може да се окаже непоправимо и изключително опасно за обществото. Преодоляването на тази заплаха изисква изваждането от активна употреба на този тип “експерти” и навлизането в тази сфера на по-подготвени и стратегически ориентирани хора. За всеки мислещ човек е ясно, че основните проблеми за сигурността са преди всичко на плоскостта на вътрешната сигурност и предполагат реализиране на стратегически програми за запазване и развитие на генопотенциала на нацията; интегриране на обществото; ограничаване на неблагоприятните ефекти от глобализацията и извличане на ползи от този процес; повишаване нивото на гражданската сигурност и осигуряване на ефикасна и ефективна защита на населението и критичната инфраструктура; подготовка за преминаване към алтернативни на петрола енергийни източници; преодоляване на заплахата от дефицит на питейна вода; овладяване на демографската криза и емиграционния натиск върху страната, пораждащи опасност от промяна, в т.ч. и механична, на етническата и религиозна характеристика на населението.
Това именно са реалните предизвикателства пред сигурността на България и те изискват нов подход, нови политики и практики. Посочената проблематика или не е във фокуса на вниманието на посочените експерти или само се маркира без да се търсят практически решения. Повече от ясно е, че те притежават силно развити суета и инстинкт за оцеляване, но не и необходимите на обществото способности за работа в тази сфера.
Създаването на капацитет по проблемите на националната сигурност в научните общности, централната и местната администрация, сектора за сигурност, политическите среди е стратегическа задача пред системата за сигурност. В противен случай ще продължим да произвеждаме празни теории и неработещи решения и без каквато и да е отговорност пред сегашните и най-вече пред бъдещите поколения ще наблюдаваме постоянното намаляване на способностите ни да осигуряваме националната сигурност в един все по-сложен и противоречив свят..

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          __  __   ____   __   __  _  __
_ _ | \/ | | ___| \ \ / / | |/ /
| | | | | |\/| | |___ \ \ V / | ' /
| |_| | | | | | ___) | | | | . \
\__, | |_| |_| |____/ |_| |_|\_\
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.