Да си шовинист, да си ксенофоб, да мразиш чуждите, различните, другите, онези, които не разбираш, онези, които мислят не като теб, които не те кефят, които не се вписват в нискочелата и малко челата ти представа за света – това все още не е нацизъм. За нацизма е нужна поне малко идеология, поне малко концепция, поне малък сбор от принципи, вярвания и догми.
Да си прост, нагъл, зле образован или необразован, зле възпитан или невъзпитан,брутален, агресивен, действащ със силата на сопата или със сопата на силата, да се скупчваш в тълпи, сплотени от ненавистта, злобата, настървеността да мачкаш всичко по пътя си – това все още не е фашизъм. За фашизма също е нужна поне малко идеология, поне малко концепция, поне малък сбор от принципи, вярвания и догми.
Но нека не се утешаваме с илюзията, че това, което надига глава у нас е далеч от нацизма и фашизма. То е не по-малко опасно, защото омразата и агресията, простотията и упованието в грубата, физическа сила могат да бъдат плодородна почва за страшни патологии.
По повърхността на българското общество избиват вече грозните циреи на тежка патология, разяждаща организма му. Тази патология не е само в низините на държавата, тя има метастази и по върховете на държавата.
И ние ставаме заложници на тези метастази отдолу и отгоре, ние сме заклещени от тях, ние започваме да живеем в израждаща се страна, с израждащо се население, с израждаща се демокрация, с израждаща се държаавност.
Въпрос на време е разюзданата видиотеност, демонстрираща ни засега бицепсите на своята свещена и сакрална простотия и арогантност, да се отприщи и да започне да безчинства на воля. Още повече, че кризата на ЕС разхлаби възела около врата на властта, охлаби контрола върху властта и ние все повече сме оставяни сами на себе си.
А грубата сила, силата на сопата и сопата на силата – тя винаги има поводи за безчинстване, вечно могат да се посочат виновните, които трябва да бъдат „турени в ред“.
И има вече у нас една озлобено, уморено от бедност и беззаконие, насъсквано от медии и политици, тотално чалгизирано и опростачено мнозинство или поне значително множество от народа ни, което с екстаз ще ръкопляска и с много нахъсеност ще аплодира на използващите насилието, ще посрещне с удовлетворение и удоволствие грубата сила, туряща ред в държавата. Тогава вече няма да ни трябват ни нацизъм, ни фашизъм, ще ни е достатъчна диктатурата на простотията, бруталността и заслепената омраза и техният закон – законът на джунглата!
14.04.2016 г.