Панама-случаят прокара четири разлики между нормалността и анормалността:
1. В нормалността уличените политици отговарят между Вярно е и Нищо лошо не съм направил, като най-малкото тема на деня стават техните оставки; в анормалността уличените политици отговарят между Не е вярно и Това е провокация срещу нашата Държава, като не си и помислят за оставки.
2. В нормалността обществото протестира срещу уличените си политици; в анормалността обществото си мълчи или го държат смълчано.
3. В нормалността експертите дискутират съдържанието на изнесената информация; в анормалността експертите обсъждат поредните прояви на теорията на световната конспирация.
4. В нормалността ВСИЧКИ се съсредоточават върху диагнозата, която направените разкрития поставят за демокрацията, морала, укриването на доходи от елита, контрола на обществото върху политиците, последиците за националната сигурност; в анормалността това прави твърде малка част от обсъждащите и то само върху твърде малка част от произтичащите проблеми, но веднага на преден план излиза Петата колона, която започва да брани чужда държава, на която тези псевдоспециалисти, вечни ченгета, платени провокатори и просто публични интриганти са именно Пета колона.
Мой приятел допълни разсъжденията ми за разликите между нормалността и анормалността, демонстрирани след Панама-случаят.
1. И при демокрациите, и при авторитарните режими управляващите могат да крадат и дори крадат.
Разликата е, че при демокрациите има наказание за управляващите, че крадат, докато при автократичните режими управляващите крадат безнаказано.
2. И при демокрациите, и при авторитарните режими управляващите могат да крадат и дори крадат.
Разликата е, че при демокрациите хванатите в кражба управляващи носят лична отговорност и не се прикриват зад държавата, докато при автократичните режими управляващите отказват каквато и да било лична отговорност и се прикриват зад държавата, заявявайки, че това е заговор срещу нея.
3. И при демокрациите, и при авторитарните режими управляващите могат да крадат и дори крадат.
Разликата е, че при демокрациите хванатите в кражба управляващи се оправдават и спасяват сами с аргументите, които могат да приведат в своя защита, докато при автократичните режими управляващите задължават широки кръгове от политици, експерти и „изразители на общественото мнение“ да ги защитават всеотдайно и без никакви конкретни аргументи, а с крясъци от типа: Бият нашите!
4. И при демокрациите, и при авторитарните режими управляващите могат да крадат и дори крадат.
Разликата е, че при демокрациите хванатите в кражба управляващи се извиняват за това, което са сторили, докато при автократичните режими хванатите в кражба управляващи искат да им се извинят, за „оклеветяването“!
05.04.2016 г.
P.S.Гестапото: "Скандалът срещу Путин е поръчков! Да разследват и Плевнелиев за неговите офшорки!".
Тези не са се променили и няма да се променят! Каквото и да им кажеш, те си знаят само едно - вие защо биете негрите!