Изпратено от Guest (нерегистриран) на Вт., 12/06/2008 - 15:20.
Съвсем наскоро, по повод на друга една криза в сектора на сигурността, която беше много по-ярко преекспонирана в медийното пространство от тази с корупционните сделки в МО, а именно тази около "казуса МВР", Президента на Република България отново беше потърсил "извинение" и "оправдание" за липсата на адекватна /или по-точно никаква/ реакция с ...."липсата на информация".
Бяха чути тогава и думи на "другарска" президентска подкрепа за тогавашния министър на вътрешние работи Румен Петков, което донесе негативни имиджови последици за президентската институция. Защо и как все пак тогавашният министър на вътрешните работи подаде оставка (макар, че изглежда никак не им се искаше това да се случи нито на Р. Петков, нито на Г. Първанов, както и на много други в управлението) не стана много ясно на широката общественост. Ние, както се казва малко се объркахме, не е проста тя, политическата игра.
1.Президента подкрепя, въпреки всичко (политическа криза, медиен и обществен натиск, недоверие и т.н.) Министъра на вътрешните работи;
2. Министъра на вътрешните работи, въпреки "другарската" подкрепа, си подава оставката (вероятно защото освен външни фактори, Министър-председателят поради задълбочаващата се политическа криза настоятелно му я е поискал);
3. Президента с цел да подпомогне коалициаонното правителство и най-вече БСП препоръчва за министтър на Вътрешните работи друг политик от своя кръг;
4. А сега Президента и Премиера са в малък, пак медийно преекспониран спор: първият сякаш не е доволен от ефективността на сегашното управление, а може би до известна степен и от себе си (твърди се, че именно в Администрацията на Президентството беше създадена и по-късно "успешно" реализирана идеята за коалиционно управление).
Какво ли ще последва, дали президентската институция действително защитава националната кауза или най-вече своята лична, партийна, бизнес такава; участва ли в преформулирането на лявото политическо пространство, на чия страна е в битката "млади" "стари" в БСП, ще прави ли своя партия?
Всъщност тези въпроси са реторични и обикновените хора не се интересуват от техния отговор, те вероятно мислят как да вържат двата края, как ще се справят с инфлацията, как да изпратят поне детето на морска почивка, как тънко да си направят ремонта на гарсониерата.
Стратегическите планове за бъдещето на България са от и само в полза на политическия елит и задкулисния бизнес.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Съвсем наскоро, по повод на друга една криза в сектора на сигурността, която беше много по-ярко преекспонирана в медийното пространство от тази с корупционните сделки в МО, а именно тази около "казуса МВР", Президента на Република България отново беше потърсил "извинение" и "оправдание" за липсата на адекватна /или по-точно никаква/ реакция с ...."липсата на информация".
Бяха чути тогава и думи на "другарска" президентска подкрепа за тогавашния министър на вътрешние работи Румен Петков, което донесе негативни имиджови последици за президентската институция. Защо и как все пак тогавашният министър на вътрешните работи подаде оставка (макар, че изглежда никак не им се искаше това да се случи нито на Р. Петков, нито на Г. Първанов, както и на много други в управлението) не стана много ясно на широката общественост. Ние, както се казва малко се объркахме, не е проста тя, политическата игра.
1.Президента подкрепя, въпреки всичко (политическа криза, медиен и обществен натиск, недоверие и т.н.) Министъра на вътрешните работи;
2. Министъра на вътрешните работи, въпреки "другарската" подкрепа, си подава оставката (вероятно защото освен външни фактори, Министър-председателят поради задълбочаващата се политическа криза настоятелно му я е поискал);
3. Президента с цел да подпомогне коалициаонното правителство и най-вече БСП препоръчва за министтър на Вътрешните работи друг политик от своя кръг;
4. А сега Президента и Премиера са в малък, пак медийно преекспониран спор: първият сякаш не е доволен от ефективността на сегашното управление, а може би до известна степен и от себе си (твърди се, че именно в Администрацията на Президентството беше създадена и по-късно "успешно" реализирана идеята за коалиционно управление).
Какво ли ще последва, дали президентската институция действително защитава националната кауза или най-вече своята лична, партийна, бизнес такава; участва ли в преформулирането на лявото политическо пространство, на чия страна е в битката "млади" "стари" в БСП, ще прави ли своя партия?
Всъщност тези въпроси са реторични и обикновените хора не се интересуват от техния отговор, те вероятно мислят как да вържат двата края, как ще се справят с инфлацията, как да изпратят поне детето на морска почивка, как тънко да си направят ремонта на гарсониерата.
Стратегическите планове за бъдещето на България са от и само в полза на политическия елит и задкулисния бизнес.