Хибридната война на разрушителите на доброто и работещото все още у нас

  Тук съм привел някои мои коментари във Фейсбук, посветени на един процес, наблюдаван съвсем близо от мен – процес на разрушаване на една полезна и работеща институция.
  По принцип въпросът не е само и единствено за конкретната институция – там рушенето е набрало ход и навлиза в стадия на необратимост.
  Въпросът е по-общ и принципен. Само отговорът на този въпрос може да ни даде поне бегла представа какво се случва в момента в България и защо то се случва....
  
  
  
  23.02.2016 г.
  Някога моята класна, светла й памет, беше ми като втора майка, казваше (във времената на застойния соц, но явно описваното от нея зловредо явление е инвариантно по отношение на системата):
  Няма нищо по-деструктивно от хора с власт, притежаващи огромна енергия и нищожно понятие какво да правят с тази власт – те са способни да разрушат всичко, водени от амбиции, прикрити с благи намерения, както и да произведат нещо съвсем незначително и лошо работещо, хвърляйки колосални усилия.
  
  Животът ми мина в постоянни срещи с такива хора… Малко е да се каже, че на всеки, който е склонен да се съмнява, да мисли и да се опитва да създава, вместо да руши, сърцето му се облива с кръв като гледа вакханалията на безконтролната властност, защото тя камък върху камък не оставя и след нея трева не никне.
  
  
  
  24.02.2016 г.
  Толкова застрашително уродлива започва да се превръща и с такива бързи темпове започва деградира родната ни действителност, че човек за кратко време да се откъсне от нея някъде из нормалните държави, завърне ли се в нея, неизбежно изпитва стрес и шок – майко мила, какво става, какво още може да се случи, ние колективно откачили ли сме, та преспокойно си живеем като в кукувичето ни гнездо и преуплашено търпим абсурдността на старшата ни сестра?!
  Накъдето и да се обърна – едно и също. Навсякъде, на всички нива и стъпълца на властта, във всички области и периметърчета на управлението са се самовъзпроизвели идентичните типажи, различаващи се само по обхвата на това, което командорят. Като матрьошки наизскачали една от друга… Размножили се като под индиго. Човек постоянно се сблъсква с неизменното, вижда неизбежното - властваща персона, която не изпитва грам колебание в собственото си право да предрешава човешки съдби, да разрешава важни проблеми, да пререшава ключови процеси, да се налага с инфантилни импровизации, с пламнали очи, с неудържими имитации на стратегиране, със свещена дезориентираност, с клинично невъзпираема енергия, с апокалиптична неспособност за диалог, с трагично бъркане на видяното тук и там със знание! Не съм извървял и сто крачки на родна земя, след като бях малко далеч от нея, без да се сблъскам тук с бруталната самоувереност, че ей-така, между другото, дали преди мачле с подчинени или след съвещание с началници, на кафенце или коняче, пътьом в държавната кола или чрез информация на уше от ННН (Някой Некадърник Наш), да не се отприщи войнстваща непоколебимост в собственото еднозначно право да правиш каквото ти хрумне, да не изригне агресивната безкритичност към личната ти непогрешимост, да не се развилнее мачкащата всичко под себе си неспособност към съмнение – а да не би евентуално все някак да не съм чак пък толкова прав?!
Тази персона на любителя-управленец, на аматьора-властващ, на зле образования мениджър, на лошо възпитания началник, на недоучения ръководител, ох, тя се плоди и множи, разлива се над държавата ни, над обществото ни, над града ни, над общината ни, над професионалната ни реализация, над младостта на България, над децата ни, над живота ни.
  Това е най-голямото, най-тежкото, най-непоправимото, най-злощастното бедствие, което се стовари над нас, което като заваля, та цяло десетилетие, че и половин десетилетие отгоре, може и две скоро да станат…
  
  
  
  25.02.2016 г.
  Не зная дали нещо наистина може да се промени, да се обърне тенденцията, която ескалира особено силно през последните месец-два.
  Преди малко ми се обади познат, с неизменни леви (всъщност доскоро БСП) нагласи. Говорихме си, че днес политиката у нас е убита и нормалните, европейски разделения в идеологиите и политическите позиции са натикани на супер-заден план. Разумните хора в България трябва да си дадат сметка, че в страната ни протичат крайно деструктивни процеси, пълзи реставрация на тоталитарно мислене, на отричане на съвременни добри практики в управлението на различни дейности и във функционирането на обществото; набира ход една брутална и антиевропейска реакционност, помпа нарцистично самочувствие своеобразна контрареволюция на отрицанието на това, което се прави в нормалните държави и прави тези държави нормални. Навсякъде, на всички нива в държавата ни се плодят фюрерчета и дучета с наполеоновски комплекси – монологични, полуобразовани, свръхенергични, действащи на принципа „луд умора няма“, властови, брутални, подмазващи се и гънещи се под онези над тях и мачкащи безобразно тези под тях.
  Този мой познат е може би малко по-жизнен и действен от мен, или поне е по-оптимистично и наивно настроен, но казва:
   „Сега на сините не червените са противници и не на червените сините са врагове! Сега първо трябва да се сплотим, да се опълчим на тази арогантна посредственост и простотия, която разкатава и последното, останало някак ценно в страната ни – като демокрация, като свобода, като гражданско общество, като добри европейски практики, като право на мнение, право на позиция. Трябва да спрем тази пълзяща реставрация, за която ти говоря, тази наглееща контрареволция, тази надигаща се реакционност. Тя е над идеологически, партийни, ценностни, повярвай ми – и над класови разделения. След това, не я ли спрем, ще ни захлупят посредствеността и ниската култура с тяхната монологичност, репресивност, ретроградност и войнстваща безскрупулност!“
  
  
  
  25.02.2016 г.
  Тези дни често цитирах мой приятел, който водеше обречена битка с едни разрушители.
  Днес ми призна, че се предава, отказва се да се бори да спаси нещо ценно като структура и дейност от разрушаване. Нямал повече сили. Срещу него и борещите се заедно с него действали едни безпардонни персони, прокарвали си своето брутално, нагло, без капка съмнение в това, което правят, мотивирани от властта, с която се въоръжени и от желанието да смачкат иначемислещите. Само да съм можел да им видя физиономиите на тези фюрерчета и дучета! Свещената им простота била потресаваща. Арогантността – безпрецедентна.
  
  Но не за това ми е думата днес. Историята е до болка позната. Мнозина от нас, ФБ-приятелите, водим постоянни локални битки с местно значение срещу разни фюрерчета и дучета, образи и подобия на това, което се е добрало до властта напоследък и което е тотално формирано, селектирано, отгледано през тези 25 години на разпад на ценностите, на пренебрежение към знанието и моженето, на правото на силата над силата на правото, на закона на джунглата, на войнстващата арогантност.
  
  Исках да кажа нещо далеч по-кратко – този приятел изрече нещо, което доста често чувам напоследък от хора от моето поколение и в моя социален хоризонт:
  - Трябваше тогава (т.е. преди 15 години, когато имахме възможност – аз в университета в Грьонинген, той в университета в Лайден) да се махнем оттук, но изпуснахме момента! Това не мога да си го простя! Какъв идиот съм бил да ти се поведа по акъла – България, та България! На ти сега България! Така ни се пада. Ще стоим, ще стареем, ще съхнем като дърветата в парка – без да можем да се поместим, да се мръднем и да опитаме поне да се спасим…
  
  Съвсем честно, вече няколко пъти колеги, приятели, познати на моята възраст ми казват нещо в този дух. Аз (защото не искам да си призная, че си мисля абсолютно същото) само се шегувам в отговор на техните съжалявания, като им казвам – късно е чадо, мандалото хлопна.
  
  
  
  09.03.2016 г.
  Вчера привечер, от едно капанче ме подвикнаха трима приятели, които прибирайки се с китки за празника, бяха решили да отделят по пет минути, за да поседят един час и да пийнат празнично нещо „на крак” в чест НА и на спокойствие ОТ жените си. :)
  Настаних се за малко при тях. Знам, че по-важното им все пак не е пийването „на крак”, а възможността да пообщуват. Казаха ми, че си говорят (естествено) за джунглата „България” – какво се случи и защо е така. А било така, не на последно място, и заради редица на пръв поглед неща, на които обществото не е обърнало внимание и дори не ги знае. Но те са също парченца от пъзела.
  Ето (те минаха на болната си тема) в Академията на МВР с помощта на хора от нейното ръководство, пряко ангажирани с конкурентни университети, и чрез министъра от една стара на години и мислене, но с леви претенции партия „данък ДДС”, както и вездесъщата дълга и противна ръка на бившата ДС (на някои нейни, омръзнали ни вече омерзителни кадри) бе закрит факултет „Сигурност” – елитен факултет, със сериозни преподаватели, с модерни програми и талантливи студенти.   Така България заяви с безумен глас, че тя като държава, като държавност, няма повече да обучава своите оголени нерви, хората в своите специални служби, които са стратегическа опора на Държавата като ключов механизъм за производство на сигурност, а това ще го правят разни на теория свободни, или на практика несвободни, или полувисши, или полунисши учебни заведения от Горно Нанадолнище до Долно нанадолнище, пък ако се вреди случайно и някой сериозен университет, берекет версин!
  Това си бе ясен знак, че българската държава няма нужда от разузнавателна общност с млади, компетентни, мотивирани и съвременно мислещи кадри, които да й предоставят софтуера на властта – информация, анализ, прогнози, сценарийно мислене, алтернавити на поведение.
  А Академията на МВР започна да се превръща в ПУЦ за полицаи (да, и пожарникари също - нищо против двете архинужни професии!), в който ПУЦ да се набляга на физическата подготовка, да бъдат учени младите бъдещи кадри да тичат бързо, да правят лицеви опори, да се подготвят да са репресивната сила на държавата, всъщност – на властта, а ако има муниции – и да стрелят, но много по-малко внимание да се обръща
  -- на познаването и знаенето на националните интереси, на съвременните процеси в сигурността в национален, регионален, континентален и глобален план;
  -- на подготовката за адекватно ориентиране в новите опасности и заплахи в глобализираното, постмодерно, мрежово и рисково общество;
  -- на възпитаването на гражданско мислене и професионална компетентност, в които са вградени отстояването на националната сигурност, защитата на родната държава и това - да обичат България и да ценят демокрацията...
  Какво можех да кажа на моите приятели, след като и аз като тях преживях безумието, наречено де факто ликвидиране на Академията на МВР...
  И след като процесите с подобен мащаб и замисъл не са спрели, те са край нас, късат ни нервите, разбиват ни сърцата. Те продължават ежедневно и ежечасно да дават мутации и метастази из държавата, обществото и националната ни сигурност – както във властта и практическата дейност на институциите от системата за национална сигурност, така и в науката и образованието в националната и международната сигурност.
  Вероятно нерядко тези деструктивни, разрушителни действия са водени от, предполагам, добри намерения (зад които понякога прозират, обаче, зловреди влияния на конкурентни външни, геополитически и вътрешни, проолигархични, та дори и корпоративни, частни и чисто лични интереси), но се реализират така, та да докажат с пълна и крещяща сила максимата, че пътят към нашия, български, постдемократичен ад е наистина постлан с добри намерения. И с въпиющ непрофесионализъм, бих добавил.
  Или както накрая отгатна мислите ми един от моите приятели – единственият повод да се радваме, че сме 60+ е, че малко ни остана да се мъчим в този ад, че още няколко години ни делят от завършека на преподавателската ни кариера. По-младите и младите да му мислят, за тях ми е жал – тяхно чудо ще бъде, та ничие!
  
  
  
  17.03.2016 г.
  Днес повървяхме с мой приятел привечер. Споделих му как съм бил свидетел на началото на разрушаване на една работеща и полезна структура (дейност) и са ме впечатлили силно две неща – първо, тези, които прокарват подобна деструктивна идея са абсолютно убедени, че намеренията им са добри; и второ, след известна доста интензивни усилия да попречат на разрухата, хората във въпросната структура (ангажираните с нейната дейност), са били дотолкова обезверени и със спихната енергия, изчерпали силите си за борба, че дори не са виждали смисъл от съпротива – защото всичко е предрешено и решено, спуснато и наредено с цялата сила на имащите власт да прокарат своето решение.
  И този мой приятел в отговор на думите ми каза следното:
  Първо, това у нас само прилича на демокрация, то понякога може да бъде по-зло и хапещо дори от тоталитарния соц, защото тогава хората можеха да се оплачат някому – на партийния секретар, на профпредседателя, на комсомолското ръководство – поне да си кажат мъката, да апелират към здравия разум, а сега решението се спуска отгоре – волево, безпрекословно, арогантно и с откровена заплаха за дисциплинарна репресия.
  Второ, професионализмът в управлението на различните нива е толкова занемарен, такива случайни парашутисти, назначения, протежета, „наши“ или партийни кадри са плъзнали масово, че нерядко не е възможно да се направи дори поне малко експертна оценка и преценка за полезността на и последиците от дадено решение, като на практика вече сме в такова състояние, че всяко решение съдържа в себе си значителна погрешност и сбърканост и произвежда нов хаос и допълнителна анархия.
  Трето, хората с право и логично имат малки запаси от енергия за съпротива: по-рано какво – да те изключат от партията, да ти наложат някакво наказание; а сега те чака уволнение и излизане навън, на произвола на съдбата, където е страшно, страшно, много страшно, приятелю. Общата атмосфера в страната е уморяваща, смазваща човешкото достойнство, повечето хора са съсипани, обезверени, беззащитни, на тях се гледа като на пионки, началствата на всички нива са груби, брутални, мачкащи, смачкващи и е на практика невъзможна малко по-дълга съпротива – няколко спазъма, няколко сплотявания, няколко мънички смелости и край, всеки се предава, защото разбира, че това, срещу което би трябвало да се бори всъщност се вписва в общата тенденция, то не е някакво изключение, то е част от правилото – на разрухата, на задушаването на здравия разум, на силата на простотията, на простеещите, на изпростяващите, а нерядко – на простаците или поне на простите, дори в най-добрия случай, ако изобщо е добър този случай – на по-простите. В България, драги ми приятелю, на власт навсякъде са по-простите, а по-простите винаги са повече от по-малко простите.
  И четвърто, години наред в Прехода не се успяваше да се направи нещо, което да работи по-добре, да функционира по-добре, да действа по-добре. Така ни мина Преходът – онова, което се правеше беше недостатъчно добро, не се получаваше по-добро, не ставаше по-добро. Какво е новото напоследък? – това, че след като всяка следваща власт, пак да повторя, на всички нива, не можеше, оказа се импотентна, да направи нещата по-добре и по-добри, вече напоследък властта на всички нива започна да руши, разваля, разбива, разпарчетосва всичко, което работи що-годе добре, в което има някаква добра идея, което върши поне отчасти добра работа, което в някаква степен е замислено добре. Това се случва у нас напоследък – започна разрушаването на добрите неща, на добрите практики, на добрите примери, на добрите подходи, на добрите механизми, на добрите идеи, на добрите хора, на добрите дела. Обърни погледа си в която и да е посока – това се случва у нас, то набира сила. Причините са много и мога да ти изредя поне 5, но сега това ти казвам – започна рушенето дори на това, което по чудо работеше добре през последните години. Ето защо видяното от теб начало на разрушаването на добре работещата и полезна структура (дейност) не бива да те изненадва и още повече – да те шокира. То се вписва абсолютно точно в набиращите сила деструктивни процеси в страната, в центъра и по места, в централната власт и в общините, в културата, науката, образованието, спорта, медицината, екологията, към децата, към хората с увреждания, към онкоболните, към умните, към кадърните, към поколението на нашите родители и към поколението на нашите деца.
Това са процеси в болно, в много болно общество и от всяко ниво на властта пълзят метастази, които няма да спрат да се разпълзяват, докато не разрушат всичко все още добре работещо в обществото ни и не го превърнат в отрицание на общество и в отрицание на организъм, докато не превърнат обществото ни в една голяма метастаза…
  
  
  
  18.03.2016 г.
  В продължение на вчерашната ми статусна тревога за разбиването пред очите ми на поредното добре работещо нещо: най-сетне разбрах какво е Хибридна война, водена от две азиатски посоки срещу България.
  Хибридна война означава външни антиевропейски и недемократични сили, възползвайки се от слабостта на властта и пасивността на обществото, чрез своите пети политически и високо поставени, внедрени колони, да разрушават систематично и необратимо всички все още съществуващи у нас добри европейски практики, добри европейски стандарти, добри европейски принципи, добри европейски структури - в управлението, в националната сигурност, в гражданското общество, в медиите, в икономиката, в образованието, в науката, в здравеопазването, в културата, в спорта.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
     _      _   _         _____      _ 
/ \ | | | | ___ |__ / | |
/ _ \ | |_| | / __| / / _ | |
/ ___ \ | _ | \__ \ / /_ | |_| |
/_/ \_\ |_| |_| |___/ /____| \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.