Политическа кантора под прикритие

  "Почетният председател на ДПС Ахмед Доган бе удостоен със знак за лидерство "Стефан Стамболов" на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ)."
  
  Днес добър познат ме попита защо толкова мразя т.нар Библиотекарски университет?
  Веднага му казах, че като човек, който си вади хляба с преподаване, аз не мразя нито един университет, защото там преподават мои колеги, там се обучават млади хора, а и едното, и другото е по принцип доста разумно занимание и далеч по-добро от ред други занимания.
  И в т.нар. Библиотекарски университет преподават мои познати и приятели, с някои съм в добри отношения, макар че част от тях се стремят да ме избягват, поради някакъв страх за хляба си, предполагам.
  Не знам какво е нивото на преподаване там, в България никой не оценява качеството на образователния продукт. Но определено си мисля, че аз преподавам в места, в които все пак нивото е далеч по-високо и студентите са много по-добри. Преди време имах едни 30 часа в т.нар. Библиотекарски университет и сега не съжалявам, че те бяха последните, които бих си позволил точно там. Но това е мое субективно мнение, в края на краищата човек с преподаване си изкарва препитанието и всичко поне донякъде зависи и от самия него – ако има свои критерии и стандарти за качество на преподаването, той и в Долно нанагорнище ще се стреми да поддържа това качество… Макар че нещата зависят не само от нивото на преподавателя, а и от нивото на аудиторията. Когато тя не знае в четвърти курс какво е „възходящ ред“ (за нивата на сигурността от Първо до Пето, например) или в магистърската програма по международна сигурност не се знае какво точно означават буквичките в названието „НАТО“, трудно ще им обясниш по-съществените неща.
  Така че отново и отново ще кажа, не само не мразя никой университет, но дори напротив, отнасям се с респект към всяка такава институция.
  Ако нещо не понасям лесно и леко, то е, че под шапката на т.нар. Библиотекарски университет, според много личното ми и безкрайно скромно мнение, се е формирала една кантора от шепа хора, които системно работят срещу националните интереси и националната сигурност на България, пропагандират реакционни, архикомунистически, про-ДС ченгесарски убеждения, вървят срещу официалната политика на страната, демонизират я и я окарикатуряват, прокарват чужди влияния и се отнасят с открито презрение срещу европейската идентичност и ориентация на българското общество (съдя за тази идентичност и ориентация по факта, че нашето общество категорично, като смазващ процент, избира и предпочита Европа за място, в което младите ни хора се реализират, участват в проекти, създават семейства, учат се и завъждат приятелства и колегиални отношения).
  Нещо повече, като изкушава с леко получавани научни степени и звания хора от властта, а особено от службите, тази кантора, свряла се под шапката на т.нар. Библиотекарски университет, според никого неангажиращото ми убеждение, изплита много опасни връзки и присъствия в спецслужбите ни, особено в ДАНС, прониква там и вероятно черпи и препредава (кому?) скъпоценен информационен ресурс от светая светих на нашата система за национална сигурност.
  Нямам представа каква е точно собствеността на т.нар. Библиотекарски университет, не съм против него и ценя съществуването му, но всичко в мен е против това, в нещо, в което, предполагам, присъства като собственик и държавата, да има подобна кантора, която върви срещу държавата, на глас проповядва, че външнополитическата й стратегия е тотално сбъркана, че България трябва да гледа към други, по-азиатски азимути, изопачава нашата история и прославя дейността на ДС, множи се като пост-тоталитарна метастаза.
  Така виждам нещата аз и не преследвам никакви свои лични цели, не избивам никакви свои лични комплекси. Само определено смятам – всяка кантора от шепа хора може да развива каквато си иска реакционна, антиевропейска, про-ДС пропаганда, но това не бива да се прави под шапката на Университет, още повече, такъв, който не е на 100% частен, а най-вече няма в своите нормативни документи включена подобна дейност. Намирам тази ситуация за абсурдна, на мен би ми се искало държавата да се поинтересува от политическата дейност, развивана от кантора, помещаваща се в български университет. Няма друг наш университет, в който една група хора, маскирали се като негови преподаватели, чрез политическа дейност да подрива основите на държавността и да го прави толкова откровено, с ясното съзнание, че го прави и със самочувствието, че може да го прави безнаказано.
  Но така мисля аз и само аз, никого не карам да мисли по същия начин, просто споделям на глас една своя загриженост, а пък ако не съм прав, то е защото мнението ми, както казах, е много лично, без никакви претенции, че е истина от последна инстанция.
  
  13.02.2016 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _     _____   _    __        __  _   _ 
| |_ |___ / | |_ \ \ / / | | | |
| __| |_ \ | __| \ \ /\ / / | |_| |
| |_ ___) | | |_ \ V V / | _ |
\__| |____/ \__| \_/\_/ |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.