06.06.2008 г.
Най-напред текст от www.vsekiden.com, 5 юни: “Във връзка със ситуацията в професионалния футболен клуб ЦСКА, министър-председателят Сергей Станишев възложи днес на Държавната агенция „Национална сигурност” да извърши пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА и взаимоотношенията по повод собствеността между ФК ЦСКА и ПФК ЦСКА.”
Това съобщение би трябвало да предизвика най-малкото смесени чувства у всеки един сравнително разумен и що-годе компетентен човек.
--- Най-напред - ако ще се проверява какво гнило има в ЦСКА, би трябвало това да стане не само като реакция на конкретния скандал, а като отговор на очевадната обществена потребност да се анализират всички процеси, факти и документи, свързани с българския професионален футбол и с неговото крещящо некомпетентно ръководство от страна на Българския футболен съюз (навяващ у непредубедения наблюдател тревожни усещания за корумпираност, безхаберие и груби клубни пристрастия).
ЦСКА не е някакво омерзително изключение, а само подробност, само една частица, та макар и много важна, от футболния пейзаж.
Така че зоркото премиерско око би трябвало да възложи напълно аналогична проверка и на другите грандове (поне). Нека видим как са нещата и при Тодор Батков (и връзките му с Чорни – тъкмо в ДАНС е вече Финансовото разузнаване), при Гриша Ганчев и Николай Гигов.
Или законът е един за всички, или е достатъчно да си спонсор на нечия изборна кампания или пък близък приятел, кум, сват или съсед на някого, за да оставаш извън обсега на държавния интерес от проверка на законността на твоята дейност.
--- След това – винаги ли, било то за футбол, пътища или “Сапард”, трябва някой в Европа да ни посочи кривиците, за да се предприемат някакви абсолютно задължителни за европейска държава действия?
Ние какво – на умрели лисици ли се правим, с надеждата, че може да ни се размине? Позата на снишаване и подклякване, на шикалкавене и замазване не е европейска, а ориенталска поза.
Както разсъждаваха едни мои студенти – коя е националната, отговорната позиция на младия човек днес:
● Да иска на България да й се размине при наближаващата оценка на Европейската комисия и да няма санкции, спиране на фондове и тежки наказващи ни клаузи?
● Или да се надява, че този път ще ни кажат истината в очите, ще ни зашлевят заслужения шамар и след като ни е лъснал задника, ще ни го наритат?
На пръв поглед, разбира се, е по-добре да ни се размине, да се замажат нещата и да ни потупат с кисела усмивка по рамото...
Но ако в ЕС постъпят за пореден път по този начин, няма ли да се срине окончателно доверието на редовия българин в Европа, няма ли той да си каже веднъж завинаги, че и там са същите като нас, че и те лъжат и мажат и изобщо не са тази последна надежда на нашето общество - че ще ни сложат в ред, ще ни наложат своите критерии и стандарти, ще ни накарат – ако трябва и с остена – но да започнем да се европеизираме и модернизираме.
--- Още нещо - преди да разпореди на ДАНС да се заеме с ЦСКА, премиерът (т.е. българската държава) използва ли всички останали структури, процедури, механизми и инструменти, които всъщност по закон трябва да харчат такива огромни пари на Н.В. Българския Данъкоплатец - за да наблюдават и санкционират деяния и организации от типа на ЦСКА?
За какво ни са полиция, прокуратура, следствие, безброй финансови, ревизорски, контролни, счетоводни, данъчни органи, Сметна палата и какво ли още не в тази разплодила се и разплула се държавна администрация, ако винаги, когато ни застяга чепикът или ни излезе пришка на демократичното лице ще трябва да се насъсква по следите на проблема ДАНС?
Освен ако премиерът (т.е. българската държава) не е загубил окончателно вярата си в останалите държавни институции и затова уповава единствено на ДАНС (ДАНС, а не ДС...), затова я смята за панацея от всички беди, болести и патологии в държавата.
--- И накрая - съществува реална опасност ДАНС да се превърне в момче за всякакви поръчки, в момиче за всякакви нужди. И по този начин да се изхаби, да се амортизира и дори да се компроментира. А нейните служители да бъдат възприемани като придатък, прислуга и пришивка към властта за чисто нейни си, политически цели.
ДАНС си има свои правомощия и задължения според закона. И само с промени в закона може да бъде разширен кръгът от тези правомощия и задължения. Тогава вече ДАНС освен за контраразузнаване и вътрешна сигурност, може да бъде използвана и за всякакви други, допълнително вменени й задачи, вкл. за опазване на моралната чистота на обществото, повишаване на раждаемостта и понижаване на инфлацията - ако властта реши и прокара през парламента такива поправки в закона за ДАНС.
Освен това ДАНС разполага с определен, все пак ограничен човешки и реурсен капацитет. Там не винаги има нужните способности за своевременно реагиране и качествено изпълнение на всевъзможни указания, директиви и разпоредби. Защото това е служба, създавана за конкретни, макар и доста разнообразни цели, но не за всички възможни приоритети и сърбежи на управлението.
Което означава, че има опасност да й се възложи нещо, което не е в обсега на дейността й, а само за да се маркира воля, само за да се отметне ангажираност, само, за да се каже – ето, вижте как се работи, каква нетърпимост има към недъзите на българския футбол или изобщо към актуалния недъг, на който сме се натъкнали!
Т.е. от сферата на реалната дейност, да се отиде към областта на пропагандата и PR-а...
ДАНС е като тежка артилерия – с нея не бива да се стреля по врабци.
ДАНС е като фин скалпел – и не бива да се използва като касапски нож.
След като вече така или иначе е създадена, с ДАНС трябва да се постъпва разумно, да се пипа внимателно.
ДАНС получи огромни материални екстри, които са на път да взривят МВР. Да не говорим за заплатите на учителите и лекарите - смешно малки в сравнение с това, което е гарантирано, без оглед на крайните резултати от дейността им - на хората в ДАНС.
Това значи, че ако с ДАНС се спекулира, ако тя служи за да създава добър имидж на политиците, ако тя не дава реална и качествена продукция, която да убеди обществото, че си върши работата на нивото на получените материални супер-екстри, то много скоро към нея ще се създаде крайно негативно настроение в обществото и най-малкото вътре в МВР. Полицаите няма лесно да преглътнат фрапиращата материална ножица между тях и агентите на ДАНС.
Биха могли да се посочат още важни и съвсем не за пренебрегване съображения, породени от прозиращата странност (оценявана от мнозина като абсурдост) на самата идея ДАНС да се заеме с ЦСКА.
Но и споделените дотук разсъждения са повод за замисляне и дискусия – доколко по върховете на държавата могат трезво да оценяват процесите у нас, доколко те наистина разбират функциите на всеки един инструмент на държавното управление и доколко компетентни са съветите, които получават от своето близко обкръжение за това – как с демократичната сила на държавата да се въведе (най-малкото) поносим правов ред в България.
Така че и нашето общество да започне да се радва на ако не съвсем европейски, то поне на прилични обществен ред и законност, сигурност и просперитет.
06.06.2008 г. Николай Слатински
