Избирането на Георги Петканов за конституционен съдия (Като пореден повод за разсъждения на глас)

04.06.2008 г.

  Днес, 4 юни 2008 година Георги Петканов бе избран за конституционен съдия.
  Нищо и никакъв като значение факт – на фона на скандала “ЦСКА” - поредният международно отекнал български позор, забъркан от българи и породен от неистовата ни българо-българска вражда.
  Трябваше тук да добавя – и на фона на безпрецедентното нарастване на цените на абсолютно всичко у нас, но се спрях, защото току-що премиерът ни успокои, че инфлация няма, а и да има, тя бележи тенденция на устойчиво понижение.
  Ала за мен си остава странно за коя държава говори премиерът, защото в моята държава подобна тенденция няма.
  Може би той има пред вид Другата България – на Богатите, на Крепителите на Статуквото, на Спечелилите от Прехода. Сигурно в нея няма инфлация – съдейки по устойчивите цени на яхтите, “БМВ”-тата, диаментените огърлици и супермодерните ловни оръжия.

  Избирането на Георги Петканов за конституционен съдия все пак е в състояние да породи известни разсъждения, та дори и твърде банални и чужди за дневния ред на елита.

  ---- Първо, за мен винаги е било загадка – за какви такива особени заслуги, качества и постижения една група хора бива предлагана, спрягана и избирана за всевъзможните постове, длъжности, кресла и синекури в страната ни...
  Като се заговори за вицепремиер или просто министър, за посланик, страж на класифицираната информация, висш магистрат, омбудсман, началник на кабинет и съветник, за лесничей, турист на държавни разноски, пенкилер и евробюрократ, за представител в ЮНЕСКО, ООН и Хелзинкския процес, за носител на орден, член на инициативен комитет и управителен съвет, за участник в пропагандна акция, жури на конкурс за красота и какво ли още не – непрекъснато възникват и изникват едни и същи имена.
  Сякаш те са от някаква каста на незаменимите. Обрасли с авторитет като пожизнени сенатори, превърнати в мит, по-стар от Епоса за Гилгамеш, хвърлящи небрежен поглед към простосмъртните – винаги са на линия, винаги са избирани, винаги получават нов мандат...
  Оказва се, че можеш нищо добро да не си свършил и дори да си се провалил, че можеш и хабер да си нямаш какво си правил или трябва да правиш, но това не те вади от незаменимите, а ставаш даже още по-незаменим.
  Така и не можах да си отговоря досега как и защо се получава това. Вътрешно в себе си имам усещането, че и новият конституционен съдия не е наясно по този въпрос, но едва ли е изпитал прилив на колебание от странността на избора му. Да е жив и здрав, тръгнало му е на човека на хубаво, защо да му присяда от равносметки за минали присядания около държавната трапеза.

  ---- Второ, двадесетте години на Прехода изискват да теглим чертата и да си направим рекапитулация на плюсовете и минусите от дейността на многобройните държавни институции, агенции, структури, комисии, съвети, програмни колективи и прочие архитектурни присадки в управлението на страната. Нещо като стратегически преглед на държавната администрация и нейните звена. Заедно, естествено с одит и анализ на ползите и щетите от тях.
  Защото в България се вихри истинска вакханалия от постоянно нарастващ управленски и чиновнически апарат в центъра и по места – с удрящи тавана привилегии, стимули и способи за лично облагодетелстване – морални, материални и почти криминални, властови, символни и ресурсни.
  Това са десетки хиляди хора, все повече от тях са партийни, кланови, корупционни, бизнес-, любовни и шуробаджаначески назначения. Едно огромно бреме както за джоба на данъкоплатеца, така и върху плещите на професионалистите - тези намаляващи наивници, които всъщност вършат 99% от същинската работа.
  Нека не звучи прекалено злъчно, защото съм имал възможността да наблюдавам и за себе си да анализирам работата на Конституционния съд, но съм убеден, че през последните десетина години тази институция се превръща в най-синекурната у нас. В нея за цели 9 години са пратени на заслужен отдих и фактическо безделие 12 юристи – някои от тях добри, други – много добри, а понякога, но все по-рядко има и просто блестящи експерти. Те отговарят за по четвърт дело на година, получават огромни заплати, имат секретарки, коли и шофьори от НСО. Седят си на Олимп – горе нависоко, ден да мине, друг да дойде, почесват с лявата си ръка дясното ухо, припечелват някой и друг лев в работно време тук и там. Това е истински анахронизъм, който се нуждае от преосмисляне. Не напразно битката за място в този съд се води главно като битка за тих и спокоен пристан, в който принципът е “шапка на тояга” - да си гледаме другата работа, поради липса на нещо по-съществено като пряко задължение.

  ---- Трето, постоянно и безнадеждно се питам – къде е СДС? Къде са тези храбри “автентични” лидери на опозицията? Те да не би да са емигрирали, или отишли на европейското по футбол? Или вече се разхождат по Китайската стена в очакване на Олимпиадата? Не виждат ли какво става в страната? Не ги ли засяга, не ги ли вълнува, не ги ли жегва под лъжичката - поне след поредното обилно храносмилане на завет в собствената им плашлива безидейност? Тях инфлация, проблеми на престъпността и корупцията, МВР - демотивирано, демобилизирано, дезактивирано, пълна излишност на преименуваното Министерство на държавната корупция при бедствии и аварии, имоти на Доган и Симеон, сделки или не, плюс доставки, заменки и комисионни в превъоръжаването на армията в МО – не ги ли интересуват? Поне да имитират че са живи...
  Защо само хората на Иван Костов говорят за нещата такива, каквито са? Защо само те назовават проблемите с истинските им имена? Защо само те слагат пръст и ръсят сол в гнойните рани на държавата и нейното управление? Защо само те предизвикват дебати, сътресения и оставки?
  Жалко, че това го правят само те, защото вместо да бъдат чути по същество от обществото, то позволява не рядко да му бъде казвано – Крадецът вика дръжте крадеца! Добре, нека този дето вика е крадец, но ако той също сочи крадец, дайте да го видим и него – откраднал ли е, богат ли е и как – портфейлно или сарайно, недвижимо-имотно или душевно...

  ---- Четвърто...
  Впрочем не, четвъртото тук ще го премълча, ще го пропусна, защото то е свързано с вечните мои терзания – къде са младите, къде е гражданското общество, къде са независимите експерти, къде са медиите като четвърта власт и коректив на управлението...
  Няма ги тях – всичките. Тяхното отсъствие е оглушаващо с тишината си. Или им е все тая, или слушкат и папкат, или показват среден пръст - дълбоко в джоба си - за да не ги видят, или не се косят, защото ще им мине.

  P.S. Не съм напълно прав точно в този момент с горните 1-2 изречения. Защото видях и протестиращи. На един автобус на “Етап” или “Груп” – от Варна за София имаше плакат “Протест”. Героично и безопасно – то е все едно да протестираш срещу климатичните промени, земетресението в Китай и цунами-то в онези далечни крайбрежни краища на Азия. Защо да се хабиш и да рискуваш да протестираш срещу главното, срещу всичкото това, което деевропеизира и демодернизира страната ни, защо да се мъчиш да промениш нещо... Лепваш плакат и си изпълнил своя граждански дълг.
  И като съм започнал да пиша за “Етап” или “Груп”, да кажа, че те бяха продали предварително билети за автобуса Варна-София тръгващ в 16.30, в неделя, 1 юни 2008 година, но кой знае защо на място взели мъдрото по свински решение автобусът да потегли в ... 16.00! Като резултат, тези загубени пътници, които като мен и възрастната ми майка (на 73 години), дойдоха на автогарата в 16.10, удивени установиха, че трябва да молят фирмата “Етап” или “Груп” за билети за някой следващ автобус.
  Е, в интерес на истината - дадоха ни билети, но така, сякаш ни правят услуга, сякаш удовлетворяват някакъв ужасно досаден наш каприз. И вместо в 22.30 бяхме в София след 0.30. Който имаше да прави връзка с друг транспорт за друг град или квартал, или бе достатъчно възрастен и прекалено уморен, трябваше да стиска зъби, за да не ругае на глас.
  На въпросите ми: Защо постъпиха така, нали имат списък с пътниците, какво печелят с тези 30 минути, та нарушават договора с хората, купили си билети за този рейс, лицата (задниците) от “Етап” или “Груп” нагло отговаряха – Я стига, това да не ви е Европа, в България е така! Какво мрънкате, и във вашата фирма правите по същия начин...
  Мислех си да призова разумните хора да не пътуват повече с “Етап” или “Груп”, но се отказвам. То е все едно и аз да си сложа отпред на стъклото плакат “Протест” и по тази начин да протестирам срещу климатичните промени, земетресението в Китай и цунами-то в онези далечни крайбрежни краища на Азия.

04.06.2008 г. Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
    _  __        __      _          _     
(_) \ \ / / __| | __ __ | |__
| | \ \ /\ / / / _` | \ \/ / | '_ \
| | \ V V / | (_| | > < | |_) |
_/ | \_/\_/ \__,_| /_/\_\ |_.__/
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.