Вятър работа, не вятър на промяната

  Напоследък, покрай безпрецедентната морална и политическа криза, отравяща последните капчици жизненост на държавата и държавността, прочетох две прекрасни слова на умни и знаещи хора, както и няколко чудесни анализа на мислещи и можещи люде.
  Но тези текстове ми се сториха като зов на безнадеждност, като вопъл на отчаяние – едва ли изговорилите ги и написалите ги наистина вярват, че с мъдрите си думи могат да променят нещо.
  Затова аз възприемам прочетеното повече като последни искрици разум, опитващи се почти напразно да ни покажат и подскажат, че в България всичко е можело да се развие другояче, защото е имало критичен минимум талантливи и способни човеци, така че да си подредим живота като общество и граждани малко по-различно и много по-достойно.
  Впрочем, у нас като се каже „минимум”, се разбира винаги колкото се може по-малко, а всъщност това означава праг, величина, количество и качество, под което за нищо на света не бива да се пада.
  Тук-там в страната ни все още се говори и пише интелектуално и задълбочено, но, за жалост, говорещите и пишещите по този начин, както и всички ние, които все още си позволяваме непростимия лукс да ни боли за България, се сблъскваме със суровата и жестока реалност.
  Какви прекрасни слова, какви чудесни анализи, какво задълбочено говорене и писане, какви пет лева – вижте властта и властобслужващите, вижте олигархията и олигархичните марионетки! Те не само не искат да разберат какво се пише и се говори, какво се анализира и осмисля и затова пет пари не дават за него! Те и не могат да го разберат, нямат нито сивото вещество, нито умствения багаж да го разберат! Нивото на персоните в управлението на България пада драматично, катастрофално, апокалиптично. Да им се говори с интелект и разум, с мисъл и размисъл – това е безполезно. Безполезно! Те хал хабер си нямат от модерни управленски технологии, от съвременен мениджмънт, от сценарийно планиране, от диагностика на уязвимостите, от ранно сигнализиране, от стратегически дефицити, от конкурентни предимства. Нито знаят какво е това, нито се интересуват. Все повече и повече, с всяка изминала година властта в България губи връзка с реалността и бъдещето, с езика, на който говори светът в областта на лидерството и визионерството като едновременно и необходимо, и достатъчно условие за водене на държавата през минните полета на глобализираното, постмодерно, мрежово и рисково общество.
  А защо им е да са умни, разумни, знаещи, можещи, интелектуални, мъдри, лидери, визионери?! Те са заети със съвсем друго – с използване на властта за лични, частни, групови, корпоративни цели. При колко поредни правителства вече максимата е Мандат живот храни! Те вземат и взимат, делят и делкат, прибират и прибарват, усвояват и присвояват... Затова нито им трябва, нито им е нужно да слушат и четат, да мислят и разсъждават какво става с България. Както ми каза преди 21 години един тогавашен виден политик: „България е била и ще бъде, ние сме сега и само сега! И трябва да правим така, че вече никога да не се качваме на автобуси 213 и 280, а да се возим в мерцедеси и беемвета с лични шофьори! Обикновените хора са просяци и прошляци, те са тор, почва за нашите блага...”.
  Преди 21 години така мислеха единици във властта, но като ракови клетки те започнаха да се делят с безумна за България скорост, да дават метастази, да превръщат държавата ни в патологично обречен не организъм, оргия на алчността, корупцията, продажността, плячкаджийството и хищността. И като станаха толкова много, че вече нищо или почти нищо друго, различно от тях не остана на всички нива на властта – и местна, и държавна, вече пет пари не дават за обикновените хора и страната. А ние им произнасяме мъдри слова, пишем задълбочени анализи, разместваме местата на умните и разумни думи, но сборът на казаното и написаното не се променя. Защото по този начин в очите на властта вече години наред ние клатим брезичките и си мислим, че правим вятър. Представям си как ни се смеят, докато замезват с България и изтриват блажните си пръсти от нейната географска и геополитическа карта. Толкова много съм ги виждал, че започнах да ги ненавиждам. Смазва ме чувството за вина, че и аз бях сред тези, които говореха някога на обикновените хора, че при демокрацията ще живеят по-достойно, ще се радват на разумен баланс на свобода и сигурност, ще са личности, отговорни за своите жизнени стратегии, а България ще бъде много по-хубаво място за живеене. И не само им говорех, но после в парламента и президентството се опитвах да изпълнявам този си личен ангажимент това наистина да бъде така. Но то не стана. Получи се това, което имаме. И то е уродливо, грозно, пошло, отблъскващо.
  Но и да се вайкам сега няма полза. А и нямам време – трябва да погледна в медиите и социалните мрежи дали още някой умен и знаещ учен не е произнесъл прекрасно слово, дали още някой мислещ и можещ експерт не е написал чудесен анализ... С други думи дали още някой талантлив и способен човек не е продължил да клати брезичките с надеждата, че прави вятър – вятър на промяната. Макар че нашето отдавна вече е вятър работа и борба с вятърни мелници... Борба, която властта дори не забелязва, за тях усилията ни са добре дошли – да създават илюзията, че в страната ни все още има слаб демократичен полъх - като фасада, зад която те да продължат да замезват с България и да изтриват мазните си пръсти от нейната географска и геополитическа карта...
  
  15.12.2015 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   _    ___          _____ 
|_ _| (_) / _ \ ____ | ____|
| | | | | (_) | |_ / | _|
| | | | \__, | / / | |___
|_| |_| /_/ /___| |_____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.