Стратегия Синергия Сигурност

  https://www.youtube.com/watch?v=6krJLyxg4Jg
  В интересно време живеем. Или поне на мен ми е интересно да живея в него.
  Общо-взето през годините съм имал едни и същи принципи, отстоявал съм едни и същи позиции. Разбира се, поне с малко съм помъдрявал и съм засилвал аргументите за тези принципи и мотивацията за тези позиции.
  Въпреки това периодично, като в нечия вълнова теория, ту доста леви, ту доста десни започват почти по един и същи сценарий да ме заплашват с уволнения, а преди време дори да успяват да ме уволнят и оставят без работа. Причината е, че не им се харесва това, което аз говоря и пиша. И те намират марионетки сред моите началници и им заповядват да преминат към дисциплинарни репресии.
  Странното е, че абсолютна държавна институция не се поддаде веднъж на натиска отгоре, а абсолютно частна институция не само клекна под този натиск, ами се престара допълнително.
  Реакциите на някои доста леви и някои доста десни управници са били винаги толкова еднакви, че неизменно съм започвал да не разбирам какво като манталитет и менталност всъщност ги отличава. Ами те всичките са деца на един и същи тоталитарен лейтенант Шмид…
  И още нещо наблюдавам с интерес и наблюдавайки ми става интересно да живея в такова интересно време…
  Пак казвам: Общо-взето през годините съм имал едни и същи принципи, отстоявал съм едни и същи позиции…
  И въпреки всичко забелязвам една удивителна синусоида – по някое време ме харесват с уважение левите (особено ако са в опозиция), препечатват ме и ме цитират, а десните ме хулят яростно и ми припомнят всички смъртни грехове (беше в СДС, а после отиде при Гоце!). После идва времето да ме харесват с уважение десните (особено ако са в опозиция) и вече те започват да ме препечатват и да ме цитират, затова пък започват да ме хулят яросотно левите и да ми припомнят всички смъртни грехове (беше в СДС, а после отиде при Гоце!). И отново идва времето, когато ме харесват с уважение левите, а ме хулят яростно десните. За да отстъпи то своето място на времето, когато ме харесват с уважение десните, а ме хулят яростно левите.
  Всичкото това се случва непрекъснато, с почти идеална последователност във времето.
  А аз, да го кажа трети път, общо-взето през годините съм имал едни и същи принципи, отстоявал съм едни и същи позиции… И тези принципи и позиции, към които съм се стремял винаги да се придържам са – националната сигурност, истината, прямотата и некорумпираността. Националната сигурност – преди всичко; истината – така, както аз я разбирам; прямотата – без заобикалки и застраховки, увъртания и шикалкавене; некорумпираността – никога да не кради, не граби, не присвоявай, не плячкосвай, когато си на власт и никога да не говори нещо от корист, от слагане пред властта, от кариерни амбиции, от търсене на евтина слава.
  Но независимо от това, че всичко, което съм правил, говорил и писал е било публично и направено, изговорено и написано (и подписано!) от мен, както и независимо, че е било подчинено 25 години на едни и същи принципи и позиции, ето така се получава, ту на левите съм мил и драг, а на десните немил и враг, ту обратното.
  С левите сме се сближавали в техните акценти върху Държавата и върху Сигурността – за мен всичко, което се прави в страната ни като вътрешна и външна политика, губи своя смисъл, ако се разпада държавността и деградира сигурността. Не казвам, че левите искрено са мислили винаги за Държавата и за Сигурността, а и не съм ляв като нашите леви, само защото в трудни и спорни моменти съм поставял държавността и системата за национална сигурност на преден план. Но когато го правя, когато поставям акцента в трудни и спорни моменти върху Държавата и върху Сигурността, десните започват да ме атакуват, особено силно това правят твърде десните. Те не се интересуват и не са длъжни да знаят колко много неща съм написал и предлагал за реформиране на системата за вътрешна сигурност, но няма да чуят от мен омраза и няма да видят от мен хвърлен камък срещу Полицията като Институция. Аз никога не мразя по принцип, аз критикувам и анализирам принципно, или поне се стремя да правя това.
  С десните сме се сближавали в техните акценти върху Обществото и Индивида и върху Свободата – за мен не може всичко, което се прави в страната ни като вътрешна и външна политика, да е само за държавата и нейната сигурност, много често всъщност за държавата в държавата – тази на елита и за сигурността на тази държава в държавата, т.е. на нейния елит – в държавата приоритетът са обществото и отделните граждани и всичко губи своя смисъл, ако обществото се превръща в сива маса, в тълпа, в стадо от зависими анонимници, а свободата се разменя срещу съмнителната сигурност на живуркането в клетката и по волята на орда властници, с ниски чела и дълбоки джобове. Не казвам, че десните искрено са мислили винаги за Обществото и Индивида и за Свободата, а и не съм десен като нашите леви, само защото в трудни и спорни моменти съм поставял кохезията, сплотеността на народа ни и и свободната воля на носещия личната отговорност за личната си жизнена стратегия индивид на преден план. Но когато го правя, когато поставям акцента в трудни и спорни моменти върху Обществото и Индивида и върху Свободата, левите започват да ме атакуват, особено силно това правят твърде левите. Те не се интересуват и не са длъжни да знаят колко много неща съм написал и предлагал за общите цели, ценности и идеали на народа ни и за освобождаването на българите от дефектите, проникнали в техните гени и мислене от времената на тоталитарния, ДС-репресивен, опекунстващ и ограничаващ личностната им реализация соц, няма да чуят от мен омраза и няма да видят от мен хвърлен камък срещу Европа (и Европейския съюз) като единствената истинска алтернатива за страната ни. Аз, ще го кажа и за тях, никога не мразя по принцип, аз критикувам и анализирам принципно, или поне се стремя да правя това.
  Изводът, който направих през тези години на горчив политически и личен опит е следният: според моите разбирания и преживелици, идеи и схващания, виждания и усещания, у нас няма за мен нито нормални леви, нито нормални десни политици, камо ли партии. И левите, и десните за мен, пак казвам, за мен, са креатури, конюнктури и карикатури, остатъци от една несъстояла се политическа система, убита завинаги с идването на Царя. Това са групички за интереси и не е никак странно, че тези, които се водят само от най-грубите, най-материалните, най-алчните, най-плячкаджийските интереси смачкват всички останали, дето хабят енергия да кокетничат с възгледи, позират с идеология, дефилират по подиума с добре ушите рокли от ценности, имащи за цел да прикрият голотата на убежденията им.
  И една от хилядата и една причини завинаги да съм скъсал с политиката, е, че няма партия, която да отговаря на моите позиции и принципи, стремящи се да намерят работещ, ефективен, прагматичен и родолюбив баланс между Държава от една страна и Общество и Индивид от друга; както и между Сигурност и Свобода.
  Оставайки в моите позиции и принципи някъде около този баланс, както аз го разбирам, аз си давам сметка, че винаги, когато браня Държавата и Сигурността, десните ще ме хулят яростно, а когато браня Обществото и Индивида, и Свободата, ще ме хулят яростно левите, като и едните и другите ще ми напомнят всички смъртни грехове…
  Накрая, макар да говоря за синусоида на отношението към мен от леви и десни, аз мога да направя един много точен и ясен извод:
  С всяка година всяка следваща власт става все по-нетолерантна към свободата на словото, все по-нетърпима към мисленето на глас, все по-агресивна към критикуващите я и все по-брутална към всеки един човек, който зависи някак от нея, а си позволява да мисли различно от нея.
  Това е тенденция, в чието съществуване и набиране на сила, на смазваща сила, не може да има съмнение – имам достатъчно поводи от различни случки с мои приятели, познати и просто случайно срещнали ме в градския транспорт хора, за да мисля така.
  Много скоро ще можем да кажем, че демокрацията у нас умря като съдържание и остана единствено като форма – като една изключително удобна процедура за циментиране и увековечаване на постпреходното статукво.
  
  07.11.2015 г.