Стратегия Синергия Сигурност

  Наблюдавам с тревога рухването на валутите в Русия и Китай. Това са две новини. И само едната е лоша. Защото другата е още по-лоша.
Но както биха казали в Одеса (засега все още в Украйна!!): Русия и Китай – това са две големи разлики.
  
  Китай – поради цивилизационни, исторически, демографски, икономически и социални причини – действа много по-мъдро от Русия на Путин.
  Китай не иска да взривява сегашния геостратегически, геополитически, геоикономически и геоенергетически модел. Китай не иска да организира съпротива срещу този модел. За Китай този модел е като природно явление и затова той се стреми да оптимизира за себе си възможните ползи и да минимизира, отново за себе си, възможните щети от него. Затова на Китай не му и минава през акъла да става флагман на всичко недоволно, протестиращо, ретроградно и отричащо този модел. За разлика от Русия Китай не иска да се дискредитира като опортюнист, реакционер, революционер и деструктивист. Не желае да се превръща в знаме на неудачници, левичари, ултрадесни и всякакви други борци за нещо, независимо какво е то или пък стихийни отрицатели, на които виновен им е Западът, а те са светА вода ненапита и изобщо, ама изобщо не съсипват демокрацията в своите страни, не смачкват опозицията, не репресират иначемислещите, не са корупционери, насилници, клептомани и пиромани…
  За Китай е важно не да се ангажира пряко с ключовите проблеми на света, а тези проблеми да не могат да бъде „атакувани“ без другите водещи държави да се допитат до него, без да се консултират с него, без да се съобразят с него.
  Според своята камбанарийка подобно е поведението и на другите три държави в БРИКС – Индия, Бразилия, Южна Африка.
  Работата е там, че всички в БРИКС имат страшни (или поне много тежки) системни, структурни и социални проблеми, това са силно разслоени държави, с крехки баланси между различни бизнеси, прослойки, интереси и корпоративни амбиции, с тромави институции, много полицейщина, мощна организирана престъпност. Най-важното – те са закачени за световната икономика, за световните финансови центрове, борси, валути. И затова са адски чувствителни към световната конюнктура. Кихне ли доларът, еврото, йената и техните валути получават остро разстройство. Заиграе ли с малко дори цената на стратегическите суровини и те изпадат в депресия, съпроводена със стагнация и инфлация.
  
  Драмата на днешното време е, че Западът все още е лидерът на света – безусловен, с най-атрактивно като ценности общество, с най-прогресивни технологии, с най-качествени университети, с властваща – за добро или зло – култура. Но Западът не може дълго време да бъде самотният, далеч напреднал лидер, който не само е изпреварил с много останалите, но и, образно казано, тича по-бързо от тях.
  Западът се нуждае от идващите след него държави, включително тези от БРИКС, но при тях демокрацията върви – малко или много – в антизападно направление, техните лидери и елити изразходват огромни средства за грандомански проекти (забележете, че в държавите от БРИКС се провеждат прекалено, непропорционално много висши спортни мероприятия – олимпиади, световни първенства и се строят колосални по цената си съоръжения, които – както тези в Сочи – после пустеят, стоят неизползвани или слабо използвани, като някои от тях са направо паметници на начесването на грандоманщината и великостта на техните лидери и елити).
  
  Отново, както преди няколко дни ще кажа – победата на Запада е безпрекословна и в същото време тя е Пирова победа. Всички искат да живеят като „на Запад“. Редица държави възприемат начина на живот на Запада – демокрация, либерални отношения, лична отговорност, гражданско общество, разделение на властите, търпимост към различията и др.
  А хората от онези държави, които не възприемат начина на живот на Запада, с милиони, с десетки милиони се устремяват – с лодки, с каналджии, с камиони и пешком – към Запада. И тече Великото преселение на народите. Светът е започнал самоубийствено да върви в западна посока, към Запада, т.е. към Европа и САЩ (да, и Канада!). Светът започва да се пропуква и пукнатината му да става все по-дълбока и все по-широка – пукнатината, разделяща го на две – „Или Запад, или западащ“!
  
  Западът тегли мощно напред, възползва се от това, че правилата в световната политика, икономика, финанси, енергетика са западните правила, ценностите са западните ценности, стандартите са западните стандарти, подходите са западните подходи и затова Западът обира лъвския дял от благата, произведени от нашата цивилизация. При тези закони и норми е твърде лесно и много опасно преминаването от правилото „По-богатите (по-развитите, по-демократичните, по-ефективните, по-силните, по-рационалните) получават повече“ към правилото „Победителят получава всичко“.
  
  Някога квартетът „АББА“ изпя песента The Winner Takes It All, в която имаше следните думи:
  The winner takes it all
  The loser standing small
  Beside the victory
  That’s her destiny.
  
  Преводът: „Победителят получава всичко,/ победеният се чувства нищожество./ Пред лицето на победата/ това е неговата съдба“.
  
  Западът се нуждае от помощта и съдействието на вървящите след него поне малко развити, поне малко по-развити държави. А те засега не осъзнават колко необходими са за запазване шансовете на света да оцелее, да се спаси от фундаментализма, радикализма, екстремизма, тероризма, които са многократно по-опасни, когато се маскират, надъхват и насъскват с религиозен фанатизъм.
  
  Драмата на Запада е, че е твърде напред и вече не може да носи сам глобалния товар – западните държави, т.е. Европа и САЩ (да, и Канада!) имат предел на своите способности, на своята издръжливост, на своите ресурси и на своите отговорности.
  Драмата на вървящите след тях, след Запада е, че се бавят, че губят време и ресурси, че не се стремят да се демократизират, модернизират и нормализират, че повечето от тях си мислят, че могат да действат напук на Запада, че ще бъде за тях толкова по-добре, колкото по-зле е за Запада.
  А драмата и на едните, и на другите е на път да се превърне в трагедия за света. За нашия свят. То, впрочем, друг свят няма и няма да има.
  
  26.08.2015 г.